Читать «Резерватът на таласъмите» онлайн - страница 35

— Уред-преводач — озадачи се Уп.

— Струва ми се, точно така. Двупосочен преводач.

— И ние сме се опитвали да изобретим такова нещо — каза Уп. — Под „ние“ разбирам обединената техническа мисъл не само на Земята, но и както на смях се изразяваме, на цялата позната Галактика.

— Да, знам — отвърна Максуел.

— А тия си имат. Тия твои духове.

— И още много неща имат — продължи Максуел. — Не знам точно какво. Изпробвах някои образци. Наслуки. Толкова, колкото сам да се убедя, че притежават това, за което говорят.

— Още нещо ме смущава. Ти каза, че е планета. Имат ли тогава звезда, около която да се движат?

— Планетата е с покрив отгоре. Звезда има, доколкото разбрах, но не се вижда, поне от повърхността. А работата е там, че звезда не им е нужна. Запознат си, мисля с концепцията на пулсиращата вселена.

— Взривяващата се вселена. Оная с експлозиите, които отново и отново се повтарят.

— Точно така — каза Максуел. — Сега вече може да не се чудим на това. Излиза, че е истина. Кристалната планета е от вселената, която е съществувала преди образуването на сегашната вселена. Виждаш ли, всичко са пресметнали. Разбирали са, че ще дойде време, когато всичката енергия ще умре и цялата мъртва материя ще започне бавно да се придвижва назад, за да образува друго космическо яйце, и това яйце пак ще експлоадира и ще роди друга вселена. Знаели са, че смъртта на вселената им наближава, и ако не направят нещо, тя ще бъде и тяхна смърт. И разработили план. Планетарен план. Изтеглили енергията и я складирали. Не ме питай как и откъде са я извлекли или пък са я складирали. Складирали са я някак си в самата материя на планетата, та когато останалата част от вселената почернее и умре, те още да имат енергия. Сложили са си покрив над планетата и са я превърнали в своя къща. Изработили са си двигатели, да насочват планетата така, че тя да бъде едно независимо тяло, независимо движещо се в пространството. И преди да започне свиването на мъртвата материя във вселената, те изоставили звездата си, по това време вече мъртва, черна сгурия, и тръгнали по свой път. И оттогава все така — едно население, останало от миналото, пътуващо на космически кораб-планета. Видели са как старата вселена умира, вселената преди нашата. Останали сами в пространството, в едно пространство без никакъв признак за живот, без нито един проблясък светлина, без нито едно трепване на енергия. Не знам, но може би те са видели и образуването на новото пламтящо космическо яйце. Може да са били много далеч от него, но да са го видели. И ако са го видели, видели са и експлозията, отбелязала началото на тази вселена, в която жевеем ние, ослепителния пламък, далече от тях, който изпратил пак енергията като мълния в космоса. Видели са как грейват червени първите звезди, видели са как Галактиката придобива определена форма. И когато тя вече е създадена, те се присъединяват към тази нова вселена. Можели са да ходят, в която си изберат Галактика и да влизат в орбита, около която си искат звезда. Можели са да се местят винаги, щом пожелаят. Били са космически цигани. Но сега краят наближава. Планетата, струва ми се, продължава да се държи, защото енергийният апарат още работи. Навярно планетата също си има предел, но той е далеч. Но расата умира, а в архивите са натрупани знания на две вселени.