Читать «Резерватът на таласъмите» онлайн - страница 16

— Ако всичко това не е предварително скроено — рече тя. — Ако вие…

— Как може. Нелепо е да се измисли такова нещо. Освен това, откъде ще имам ключ?

Тя го погледна за миг, после каза:

— Глупаво е от моя страна. Но Силвестър ще трябва да дойде с нас. Не би останал тук сам.

— Защо пък — отвърна Максуел. — Не съм и помислял да го оставяме. Двамата с него сме приятели.

— Това ще ви струва един бифтек — предупреди тя. — Винаги е гладен и яде само хубави бифтеци. Големи и сурови.

5

В „Прасето и свирката“ беше тъмно, шумно и задимено. Масите — натикани една в друга, с тесни пътечки между тях. Горяха свещи с мигащи пламъци. Глъчка от множество шепнещи гласове изпълваше ниското помещение, сякаш всички говореха наведнъж.

Максуел се спря и присви очи, опитвайки се да открие свободна маса. Може би трябваше да отидат някъде другаде, помисли си той, но му се искаше да се наяде тук, защото това място, свърталище на студенти и преподаватели от факултета, означаваше за него университетското градче.

— Може би ще трябва да отидем някъде другаде — обърна се той към Карол Хамптън.

— Ей сега ще дойде някой и ще ни посочи къде да седнем — каза тя. — Всички ми се струват толкова заети. Трябва да е имало голяма навалица. Силвестър, стига! — И тя умолително заговори на хората от масата, до която стояха. — Моля, извинете го. Много е невъзпитан. Особено на маса. Граби всичко, каквото види.

Силвестър се облиза с доволен вид.

— Не се тревожете, мис — каза мъжът с гъстата брада. — Наистина не ми се ядеше. Поръчвам бифтек просто по задължение.

Някой извика от другия край на помещението.

— Пит! Пит Максуел!

Максуел се взря в мрака. Някой се беше изправил и от една отдалечена, натикана в ъгъла маса му махаше с ръка. Най-после Максуел го позна. Беше Али Уп, а до него седеше забулената в бяло фигура на Духа.

— Ваши приятели ли са? — запита Карол.

— Да. Явно искат да се присъединим към тях. Имате ли нещо против?

— При неандерталеца ли?

— Познавате ли го?

— Не просто съм го виждала няколко пъти. Но бих желала да се запозная с него. Духа ли е онзи?

— Двамата са неразделни.

— Е, тогава да седнем при тях.

— Можем да ги поздравим и да отидем другаде.

— За нищо на света — каза тя. — Тук ми се струва интересно.

— Никога ли не сте идвала преди?

— Не съм се осмелявала.

— Ще ви пробия път — каза й той.

Тръгна бавно между масите, следван от момичето и Силвестър.

Али Уп излезе да ги посрещне, обви ръце около него, прегърна го, после го сграбчи за раменете, отдалечи го малко и започна да се взира в лицето му.

— Ти ли си, Пит, приятелю? — попита той. — Не ни ли занасяш?

— Да, аз съм Пит. Според теб кой друг бих могъл да бъда?

— Да, но искам да знам тогава — каза Уп, — кого погребахме преди три седмици, в четвъртък? И двамата с Духа бяхме там. Дължиш ми двадесет долара за цветята, които ти изпратихме. Толкова ни струват.

— Да седнем — предложи Максуел.

— Страхуваш се от скандал ли? Та това място е направено за скандали. На всеки час, по разписание, има бой с юмруци и винаги ще се намери някой да скочи на масата и да държи реч.