Читать «Резерватът на таласъмите» онлайн - страница 17

— Уп — каза Максуел, — тук има дама и искам да се укротиш и цивилизоваш. Мис Карол Хамптън, този голям простак е Али Уп.

— Радвам се да се запознаем, мис Хамптън — рече Али Уп. — Но какво има там, при вас? Саблезъб, не се съмнявам в това, както не се съмнявам, че живея и дишам сега. Ще трябва да ви разкажа, как по време на една виелица се подслоних в една пещера, там беше и този саблезъб, а аз имах само един тъп каменен нож в себе си. Разбирате ли, загубих тоягата си, когато срещнах мечката и…

— Друг път — прекъсна го Максуел. — Остави ни поне да седнем. Гладни сме. А и не искаме да ни изхвърлят оттук.

— Пит — каза Уп, — да те изгонят от това място е въпрос на голяма чест. Човек не може да смята, че е достигнал необходимото обществено положение, докато не го изхвърлят оттук.

И макар да мърмореше под носа си, той ги поведе към масата и учтиво поднесе стол на Карол да седне. Силвестър се настани между Максуел и момичето, подпря брада на масата и кръвнишки загледа Уп.

— Този саблезъб не ме харесва — обяви Уп. — Сигурно знае колко негови прадеди съм унищожил в старата каменна ера.

— Той е само един биомеханизъм — рече Карол. — Едва ли би могъл да знае.

— И една дума не вярвам от казаното — отвърна Уп. — Това животно не е никакъв биомеханизъм. В очите си има същата мръсна подлост, която имат всички саблезъби.

— Моля те, Уп — каза Максуел, — моля те за миг само. Мис Хамптън, този е господин Духа. Мой стар приятел.

— Радвам се да се запозная с вас мистър Дух.

— Не „мистър“ — рече Духа. — Просто Дух. Само Дух и нищо повече. А най-ужасното е, че не знам чий дух съм. Много се радвам да се запозная с вас. Толкова е удобно да сме четирима на масата. Има нещо хубаво и уравновесяващо в числото четири.

— Е — каза Уп, — сега, след като вече се познаваме, да пристъпим към работа. Нека пийнем. Тъжно е човек да си пие сам. Разбира се, обичам Духа заради много негови ценни качества, но мразя мъж да не пие.

— Знаеш, че не мога да пия — обади се Духа. — Нито да ям, нито да пуша. Не са много нещата, които един дух може да прави. Но бих желал да не продължаваш да подчертаваш това пред всеки, с когото се запознаваме.

Уп се обърна към Карол:

— Изглежда сте изненадана, че един варварин неандерталец може да праска сегашния език с такова умение като мен.

— Не изненадана, а изумена — отвърна Карол.

— За последните дванадесет години — обясни й Максуел — Уп е попил повече знания от много обикновени хора. Фактически започна с детската градина, а сега работи върху доктората си. И важното е, че възнамерява да продължи в тоя дух. Той е, можем да кажем, един от най-забележителните ни студенти.

Уп вдигна ръка и махна на сервитьора.

— Ела тук! Има хора, които желаят да бъдат твои клиенти. А всички те бавно умират от жажда.

— Най-много съм се възхищавал — каза Духа — на неговата срамежлива, скромна природа.

— Продължавам да се уча — обясни Уп. — И не толкова от стремеж към знания, колкото заради удоволствието, което получавам от недоумението по невярващите лица на нищожните преподаватели и тъпи студенти. — Тук се обърна към Максуел. — Не, не искам да кажа с това, че всички преподаватели са нищожества.