Читать «Резерватът на таласъмите» онлайн - страница 18

— Благодаря — отвърна Максуел.

— Има такива, които изглежда мислят — продължи Уп, — че Homo sapiens nean dert halehsis е само един глупав звяр. Нали е изчезнал, трябвало е да отстъпи на другите след него, а това само по себе си вече е доказателство, че е второ качество човек. Мисля да посветя и по-нататък живота си в доказване на…

Сервитьорът се появи до Уп.

— Пак ти — каза той. — Трябваше да разбера, когато ми се провикна. Липсва ти възпитание, Уп.

— При нас има човек, върнал се от гроба — рече Уп, без да обръща внимание на обидата. — Мисля, че ще е много подходящо да отпразнуваме възкръсването му с един приятелски жест.

— Ако искате нещо за пиене, разбрано.

— А защо — продължи Уп — просто не донесеш бутилка хубаво питие, кофичка лед и четири, не, три чаши. Духа не пие, нали знаеш?

— Да, знам — отвърна сервитьорът.

— Освен ако мис Хамптън не иска някое от онези модерни питиета?

— Коя съм аз, та да се деля? Какво пиете?

— Царевично уиски — каза Уп. — Ние с Пит имаме отвратителен вкус, що се отнася до напитките.

— Е, нека да е царевично уиски — съгласи се Карол.

— И да е ясно, донеса ли бутилката, приготви се да плащаш. Спомням си как веднъж…

— Ако не ми стигнат парите — каза Уп, — на помощ ще дойде нашият Пит.

— Пит ли? — сервитьорът погледна Максуел. — Професоре! — възкликна той. — Чух, че вие…

— Ето какво се опитвах да ти кажа — говореше Уп. — Това празнуваме. Върнал се от гроба.

— Нищо не разбирам.

— Не е и необходимо — рече Уп. — Само докарай питието.

Сервитьорът бързо напусна.

— А сега — обърна се Духа към Максуел, — моля те, разкажи какъв си. Очевидно не си дух, или ако си, то в проявленията на един дух има огромен напредък от времето, когато човекът, когото аз представям, е напуснал тази земна суета¹.

— Изглежда — започна Максуел — съм раздвоена личност. Единият от мен, както разбирам, е катастрофирал и умрял.

— Но това е невъзможно — обади се Карол. — Раздвоена личност в смисъл на психика, да, разбирам. Но физически.

— Нито на небето, нито на земята има нещо невъзможно — каза Духа.

— Лош цитат — отбеляза Уп. — А освен това и неточен.

Той сложи ръка на косматата си гръд и силно започна да се чеше с късите си пръсти.

— Не ме гледайте толкова ужасена — обърна се той към Карол. — Сърби ме. Аз съм дете на природата, затова и се чеша. Но не съм съвсем гол. Нося гащета.

— Отърсва се от старото — обясни Максуел, — но едва отскоро.

— Да се върнем на тази раздвоена личност — каза момичето. — Можете ли да ни обясните какво всъщност се случи.

— Отправих се към една от планетите на Енотовата кожа, но по пътя вълновата ми схема се раздвои по някакъв начин и аз стигнах на две места.

— Искате да кажете, че има двама Пит Максуеловци.

— Така излиза.

— Ако бях на твое място — обяви Уп, — щях да ги съдя. Тези от транспорта, даже и убийство мъкнат на гърба си. Може да ги обрулиш много. Двамата с Духа ще ти свидетелстваме. Ходихме на погребението ти. Всъщност — продължи той — мисля, че ние с Духа също трябва да ги съдим. За психически тормоз. Най-добрият ни приятел — студен и неподвижен в ковчега, а ние — покрусени от скръб.