Читать «Принц на кръвта» онлайн - страница 4

И двамата моментално разбраха, че си имат работа със сериозен противник. Ханджията вече кръжеше из залата, стиснал с две ръце дебела сопа, с която да озапти всеки, който понечеше да се намеси в крамолата. Когато се приближи до вратата, мъжът в качулката със смайваща бързина пристъпи напред и го стисна за китката. Бързо му прошепна нещо и лицето на гостилничаря се обезкърви. Собственикът кимна енергично и бързо се изниза през изхода.

Боррик без много усилия обезвреди втория моряк, извърна се и видя, че Ерланд се е вплел в близка схватка с контето.

— Ерланд! Да помагам ли?

— Мисля, че не — извика му Ерланд. — Освен това все разправяш, че ми трябва повече практика.

— Вярно — отвърна брат му ухилен. — Но не се оставяй да те убие. Ще трябва после да отмъщавам за теб.

Контето приложи комбинирана атака — високо, ниско и няколко къси удара, и принуди Ерланд да заотстъпва. В нощта отвън се чуха подсвирвания.

— Ерланд — каза Боррик.

— Какво? — подвикна силно притиснатият му близнак, докато отбягваше поредната майсторски изпълнена комбинирана атака.

— Идва стражата. Довършвай го по-бързо.

— Опитвам се — отвърна с пъшкане Ерланд, — но тоя тип, както виждаш, въобще не ми помага.

Докато го казваше, ботушът му се хлъзна по петно разлят ейл и той изгуби равновесие, залитна и съвсем оголи защитата си.

Контето се нахвърли върху брат му и Боррик се задейства. Ерланд се завъртя на пода, но сабята на контето го посече в хълбока и пареща болка прониза ребрата му. Но в същия момент противникът му се откри отляво за контраудар. Седнал на пода, Ерланд замахна нагоре с рапирата си и го улучи в корема. Контето се вкочани, изпъшка и на жълтия му жакет изби червено петно. В същия момент Боррик го удари по тила с дръжката на рапирата си и го приспа.

Откъм улицата вече се чуваше тропот на тичащи мъже.

— Давай бързо да се измъкваме — каза Боррик и подаде ръка на брат си да му помогне да се изправи. — Татко бездруго ще ни се ядоса много, само това сбиване ни липсваше.

Примижал от болка, Ерланд го прекъсна:

— Не беше нужно да го удряш. Мисля, че още малко и щях да го довърша.

— Или той теб. А и ако го бях позволил, нямаше да посмееш да се мернеш пред очите на татко. Освен това изобщо нямаше да го убиеш — липсва ти инстинкт. Щеше да се опиташ да го обезоръжиш или нещо не по-малко благородно… и глупаво. Хайде, давай да се измъкваме по-бързо.

Ерланд стисна ранения си хълбок и двамата забързаха към вратата. Неколцина градски побойници забелязаха кръвта, стичаща се по панталона му и пристъпиха напред да преградят пътя на близнаците. Двамата снишиха върховете на рапирите си срещу бандата.

— Дръж сам за малко! — каза Боррик, хвана един от близките столове и го запокити в широкия прозорец, гледащ към улицата. Дъжд от стъкло и дървени парчетии се изсипа на улицата и преди дрънченето на строшеното стъкло да е секнало, двамата братя изскочиха навън. Ерланд залитна и Боррик трябваше да го хване под мишницата, за да не падне.

Пътят им обаче бе преграден от хора и коне. Двама от по-смелите побойници скочиха през прозореца след близнаците и Боррик цапардоса единия отстрани с дръжката на рапирата, а другият бързо се дръпна назад, видял трите насочени в главата му арбалета. Пред вратата се бе подредил малък отряд от десетина яки градски стражи, известни като „Отряда за борба с безредиците“. Но онова, което накара половин дузината посетители на „Спящия хамалин“ да зяпнат в пълно удивление, бяха тридесетината конници зад Отряда за борба с безредиците. Един от мъжете в гостилницата овладя стъписването си, викна: „Кралската гвардия!“ и през задната врата на кръчмата започна всеобща евакуация, а смаяните лица изчезнаха от прозореца.