Читать «Принц на кръвта» онлайн - страница 5

Двамата братя изгледаха конниците, въоръжени до зъби и готови да се справят с всяка неприятност. Водеше ги мъж, много добре познат на младите наемници.

— А-а… добър вечер, милорд — рече Боррик.

Командирът на отряда срещу безредиците пристъпи да задържи младежите.

Водачът на Кралската гвардия му махна с ръка да се дръпне.

— Това не ви засяга, стража. Можете да си отведете хората.

Командирът на стражата отвърна с лек поклон и поведе отряда си към бараките им в Бедняшкия квартал.

Ерланд присви леко очи от болка и каза:

— Барон Локлир, какво удоволствие!

Барон Локлир, рицар-маршалът на Крондор, отвърна с мрачна усмивка:

— Не се и съмнявам. — Въпреки ранга си мъжът изглеждаше не повече от година-две по-възрастен от момчетата, макар да беше с близо шестнадесет години по-голям от тях. Имаше къдрава руса коса и големи сини очи, които в момента се бяха присвили и оглеждаха близнаците с явно неодобрение.

— Предполагам това означава, че барон Джеймс… — промълви Боррик.

— Е зад вас — посочи Локлир.

Двамата братя се обърнаха към мъжа в сивото наметало, застанал в рамката на вратата. Той отметна качулката и откри лицето си, все още младежко донякъде, въпреки тридесет и седемте му години, с вече леко прошарена къдрава кестенява коса. Това лице също беше твърде познато на двамата младежи, защото барон Джеймс беше един от учителите им от ранно детство и нещо повече — един от най-близките им приятели. Той изгледа братята със зле прикрито неодобрение и каза:

— Баща ви заповяда да се връщате право в къщи. Имах сведения къде се подвизавате, откакто сте напуснали Висок замък чак докато преминахте градските порти… преди два дни!

Двамата близнаци се постараха да прикрият удоволствието си, че са се отървали от кралския си ескорт, но не можаха.

— Да пренебрегнем за момент факта, че баща ви и майка ви устроиха официален дворцов прием по случай завръщането ви у дома. Да забравим, че стоят и ви чакат от цели три часа! Много важно, че баща ви настоя барон Локлир от два дни да претършува целия град, за да ви намери. — Очите му пронизаха двамата младежи. — Но съм убеден, че ще запомните и най-малките подробности, когато баща ви ви привика утре на съвета и ви каже няколко думи.

Изкараха напред два свободни коня и един войник подаде почтително юздите на всеки от братята. Като видя кръвта на хълбока на Ерланд, лейтенантът на гвардията подкара коня си напред и подхвърли с насмешливо съчувствие: