Читать «Принц на кръвта» онлайн - страница 3

Реймънд Фийст

Войникът поклати глава.

— Без мен. — Хвърли картите и едната подскочи и се показа за миг, преди да падне на масата. — След час ме чака дежурство; трябва да се връщам в казармата.

Разбираше със сигурност, че белята е неизбежна и че ако се задържи, докато настъпи, нямаше да успее да се прибере навреме. А дежурният сержант не бе от хората, които приемат снизходително подобни извинения.

Очите на контето се извърнаха към първия от двамата братя.

— Плащаш ли?

Когато войникът се приближи до вратата, мерна двамата мъже, застанали тихо в ъгъла. Бяха се загърнали в широки наметала и лицата им бяха леко прикрити под сенките на качулките, въпреки че вътре все пак беше топло. И двамата си даваха вид, че следят спокойно играта, но очите им шареха по всяко кътче в гостилницата. Те също се сториха някак познати на войника, макар че не можеше да определи откъде и с какво точно. И в стойката им имаше нещо особено, сякаш всеки момент бяха готови да скочат и да се задействат, което допълнително убеди войника, че е крайно време да се връща в градската казарма. Той открехна вратата на гостилницата, излезе и я притвори зад себе си.

Мъжът, който стоеше по-близо до вратата, се обърна към другаря си и лицето му се освети смътно от светлината на фенера над него.

— По-добре излез. Скоро ще се почне.

Приятелят му кимна. През двадесетте години дружба се бе научил да не оспорва усета на приятеля си да надушва всяка предстояща неприятност в града, така че бързо излезе след войника.

А на масата наддаването стигна до първия от двамата братя. Той направи физиономия, уж затруднен в избора си. Контето повтори:

— Е, играеш ли, или се отказваш?

— Ами — отвърна младежът, — възниква един малък проблем. — Обърна се към брат си. — Ерланд, готов съм да се закълна в Асталон Добросъдния, че видях синя дама, когато войникът си хвърли картите.

— Че какво? — отвърна близнакът му с крива усмивка. — Защо това да е проблем, Боррик?

— Защото и аз държа синя дама.

Тонът на разговора вземаше опасна посока и зяпачите около масата взеха да се отдръпват. Обсъждането кой какви карти държи не влизаше в правилата.

— Не виждам никакъв проблем — отбеляза Боррик. — В колодата има две сини дами.

А Ерланд каза със зла усмивка:

— Проблемът е, че нашият приятел отсреща — той посочи контето — също има синя дама, която се показва от ръкава му.

Мъжете наоколо се отдръпнаха колкото може по-надалече от игралната маса и гостилницата се взриви. Боррик скочи от стола си, хвана ръба на масата и я рязко я преобърна, принуждавайки контето и двамата му съучастници да се дръпнат. Ерланд вече бе извадил рапирата си и една дълга кама, докато контето измъкваше сламанката.

Единият от двамата моряци оплете крака и залитна. Докато се мъчеше да се изправи, Боррик го ритна в брадичката и той се срина на пода. Контето скочи напред и злобно замахна със сабята към главата на Ерланд. Ерланд ловко парира с камата, нападна с не по-малка злоба разкрилия се противник и той едва успя да отбегне удара.