Читать «Под игото» онлайн - страница 237

— Попе, скрий ме! — казал докторът.

— Не може, не може, докторе! Видели са те, че влазяш тука, лошо е и за мене — изшушнал му попът, като деликатно го тикал из вратнята…

Смаяният Соколов усетил, действително, приближаването на потерята, която се задала от срещната улица, и той слепешката ударил нататък и се втурнал в една сляпа улица, в дъното на която живееше негов сродник. Той бутнал вратата и попросил гостоприемство.

Бай Нечо тозчас съобразил важността на положението.

— Луд ли си, докторе, да ме запалиш? Ти знаеш, че аз имам жена и деца! — И с тия думи той му хванал ръката и му отворил портата.

Докторът побързал да излезе из тоя безизходен път и уловил Петканчовата улица. Злата му съдба го довела към ония, от които бягал. Соколов фукнал пред гонителите си.

— Ако се не спреш, ще гърмим! Чакай, докторе! — викал му отзад един от пандурите.

Истина, Соколов се спрял, но не там, дето му предлагал усърдният българин-пандурин, а по-нататък, пред Сарафовата вратня. Соколов като домашен доктор на Сарафова и приятел още, решил да опита щастието си и напосока почукал.

— Кой чука? — попитал Сарафов. Докторът се обадил.

Вместо да отвори вратнята, бежанецът чул, че Сарафов хлопнал и къщната врата и се не чул вече.

XIII. Продължение на историята

— Какъв позор, боже мой — изпъшка болезнено Огнянов.

— Сега в града е паника, брате; издайства и подлости… Бяла черкова не е оная — избъбра мрачно Соколов.

Огнянов въздъхна дълбоко.

— Издайства и подлости, казваш?…Те са изчадията на всяка нещастна революция… Те следват подир нея като вълците и гаргите подир бойните полета.

— А кой е бил побил знамето навръх бърдото? То беше червена кърпа на прът.

— Не зная.

— А от кого мислиш да е?

— От турците.

Огнянов го погледна недоверчиво.

— От турците, да — продължи докторът; — защото то се видя вчера, когато и Тосун бей е тръгнал от Клисура, за да нападне Бяла черкова с намерение да я разсипе. Чуваше се, че още на отиване за Клисура той се заканил да направи това. Трябвало му е само причина. Със същата коварна цел, види се, е бил разпръснат и слухът за многочислена помощ, която ни идела. А то идел Тосунът.