Читать «Под игото» онлайн - страница 245

Обесиха го на касапницата.

Тоя луд беше единственият човек, който се осмели да протестира.

Одеса, 1888 г.

info

Информация за текста

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

(Публикуването на романа „Под игото“ е резултат от сканирането на текстове, извършено от работна група за въвеждане на българска класика, в която участват Живко Иванов, Петя Бъркалова, Светла Черпокова, Красимира Чакърова. Текстът е въведен от Самуил Алвас, Стоян Савов, Даниел Арзуманян — Пловдивски университет, Филологически факултет. Корекции: Мартин Митов)

Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/3753)

Последна редакция: 2010-05-15 20:44:44

notes

1

Сопот. Бяла черква е превод на турско название на тая местност: „Акча клисе“. (Бележка от издателя).

2

Това лице, както и Хаджи Смион, Мичо Бейзадето, господин Фратю, поп Ставри и Мунчо, които ще се срещнат по-нататък в романа, авторът е вече леко екипирал в повестта си Чичовци, написана на 1884 год. Действието и в двете произведения се разиграва в същата местност на Южна България — Бяла черква.