Читать «Под игото» онлайн
Иван Вазов
Иван Вазов
Част първа
I. Гост
II. Бурята
III. Манастирът
IV. Пак у Маркови
V. Продължение от нощта
VI. Писмото
VII. Геройство
VIII. У чорбаджи Юрдана
IX. Разяснения
X. Женският метох
XI. Радини вълнения
XII. Бойчо Огнянов
XIII. Брошурата
XIV. Силистра йолу
XV. Неочаквана среща
XVI. Гробът говори
XVII. Представлението
XVIII. В Ганковото кафене
XIX. Отзиви
XX. Безпокойства
XXI. Козните
XXII. На гости у поп Ставря
XXIII. Друг се хваща в клопка
XXIV. Две провидения
XXV. Мисията става мъчна
XXVI. Едно неприятно посещение
XXVII. Скитник
XXVIII. Във Веригово
XXIX. Една безпокойна почивка
XXX. Любезен познайник
XXXI. Тлъка в Алтъново
XXXII. Бог високо, цар далеко
XXXIII. Победителите угощават победените
XXXIV. Фъртуна
XXXV. В колибата
Част втора
I. Бяла черква
II. Болните на доктор Соколова
III. Два полюса
IV. Тъст и зет
V. Предателство
VI. Една женска душа
VII. Комитетът
VIII. Колчови вълнения
IX. Огнянов председателствува
X. Един шпионин през 1876 година
XI. Викентий
XII. Зелената кесия
XIII. Радостна среща
XIV. Около един труп
XV. Новата молитва на Марка
XVI. Пиянството на един народ
XVII. Плесница
XVIII. Кандов
XIX. Утринно посещение
XX. Кандовото недоумение нараства
XXI. Опелото
XXII. Философията и две врабчета
XXIII. Лекът
XXIV. Буря пред буря
XXV. Въстание
XXVI. Батареята на Зли дол
XXVII. Изпит
XXVIII. Духът в укреплението
XXIX. Едно кръщение
XXX. Сремска долина пламнала!
XXXI. Ново покушение
XXXII. Аврам
XXXIII. Нощта
XXXIV. Утринта
XXXV. Бой
XXXVI. Рада
XXXVII. Две реки
Част трета
I. Пробуждане
II. Коматът на бялото гуне
III. На север!
IV. Знамето
V. Гробища
VI. Посланица
VII. Неуспехите на Марийка
VIII. Ливадата
IX. Съюзникът
X. Любов-героизъм
XI. Башибозук
XII. Историята на един невъстанал град
XIII. Продължение на историята
XIV. Важни разговори
XV. Среща
XVI. Гибел
info
notes
1
2
Иван Вазов
Под игото
Част първа
I. Гост
Тая прохладна майска вечер чорбаджи Марко, гологлав, по халат, вечеряше с челядта си на двора.
Господарската трапеза беше сложена, както по обикновение, под лозата, между бистрия и студен чучур на барата, който като лястовичка пееше, деня и нощя, и между високите бухлати чемшири, що се тъмнееха край зида, зиме и лете все зелени. Фенерът светеше, окачен на клончето на едно люлеково дръвче, което приятелски надвисваше миризливите си люлеки над главите на челядта.
А тя беше многобройна.
До бай Марка, до старата му майка и до стопанката му седяха около трапезата рояк деца — големи и малки, които, въоръжени с ножове и вилици, опустошаваха мигновено хлябове и блюда. Те напълно оправдаваха турската дума: сомун душманларъ.
Бащата хвърляше от час на час добродушни погледи на тия запъхтели работници с остри зъби и несъкрушими воденици, усмихваше се и казваше весело:
— Яжте, татовата, да порастете! Пено, налей паницата пак!
Слугинята отиваше при чучурчето, дето изстиваше руйното вино, наливаше и донасяше дълбока фарфорова паница. Бай Марко я поднасяше на децата, като казваше благоразположено:
— Пийте бре, маскари!
И паницата изреждаше всичкия народ. Очите на народа светваха, бузите се зачервяваха и той си облизваше с наслаждение устните. Тогава Марко се обърна към жена си, която се понавъси неодобрително, и каза строго:
