Читать «Позитронният човек» онлайн - страница 98

— Не. Никаква шега.

— Не… е… шега?

— Не. Съвсем сериозен съм, уверявам ви. Защо не прегледате моя диск, доктор Магдеску?

— Ами да. Защо ли не го прегледам?

Докосна бутон в стената и от пода се надигна бюро със сканиращо устройство. Той бързо пъхна диска в гнездото на скенера и екранът веднага сякаш разцъфна в живи цветове. Името на Ендрю се появи в яркоалено, с дълъг списък от номера на патенти под него. Магдеску кимна и нареди на скенера да продължи нататък. Поредица от сложни диаграми се зареди на екрана.

Магдеску стоеше вдървено и все по-внимателно се вглеждаше. Понякога си промърморваше нещо и подръпваше брадичката си. Погледна странно Ендрю:

— Това изобретение е забележително. Забележително. Кажете ми — наистина ли направихте всичко сам?

— Да.

— Трудно ми е да повярвам!

— Нима? Моля ви, опитайте се.

Магдеску го удостои с остър въпросителен поглед, но Ендрю го посрещна твърдо и невъзмутимо. Директорът по изследванията вдигна рамене и се обърна към скенера, за да продължи. Диаграма след диаграма. Цялата последователност на обмяната — от поглъщането до усвояването. Понякога Магдеску се връщаше към нещо от вече прегледаното. След време пак спря:

— Представеното тук е нещо повече от подобрение. Това е основна, качествена промяна във вашата биологична програма.

— Да, съзнавам този факт.

— Твърде експериментално. Уникално. Нечувано. Нищо подобно не е било нито предлагано, нито изпробвано. Защо искате да направите такова нещо със себе си?

— Имам си причини — отговори Ендрю.

— Каквито и да са те, едва ли сте ги обмислил добре.

Както винаги, Ендюр запази самообладание.

— Напротив, доктор Магдеску. Току-що видяното от вас е резултат от дългогодишни изследвания.

— Предположих. От технологична гледна точка е много впечатляващо, така да знаете. Страшна схема и единствената дума, която мога да подбера за концептуалната основа е „блестяща“. Но все пак мога да измисля милион причини защо не бива да се подлагате на тези изменения и нито една в тяхна полза. Това тук е рисковано. Повярвайте ми — предлагате да извършим с вас нещо, граничещо с невъзможното. Вслушайте се в съвета ми и си останете какъвто сте.

Ендрю се боеше, че ще чуе от Магдеску нещо подобно. Но не бе дошъл тук с намерение да се поддава на внушения.

— Не се съмнявам в добрите ви намерения, доктор Магдеску. Поне се надявам да е така. Но аз настоявам да извършите тази работа.

— Настоявате ли, Ендрю?

Стъписването на Магдеску се прояви видимо — сякаш въпреки предишната му реплика какво подобие на живо същество е Ендрю, едва сега осъзнаваше, че разговаря с робот.

— Да, настоявам — Ендрю се запита дали нетърпението достатъчно се проявява на лицето му, но беше сигурен, че Магдеску го различава в гласа му. — Доктор Магдеску, вие пропускате важен момент. Нямате друга възможност, освен да изпълните искането ми.

— Нима?

— Ако устройствата, проектирани от мен, могат да бъдат вградени в тялото ми, значи могат да бъдат вградени и в човешки тела. Начините за удължаване на човешкия живот чрез протезиращи устройства вече са добре развити — изкуствени сърца, бели дробове, бъбреци, заместители на черен дроб, цял комплект от органи за подмяна, използвани през последните два-три века. Но не всички подобни устройства работят задоволително. На някои от тях почти не може да се разчита и никой не отрича, че има още много да се желае. Принципите, залегнали в моята разработка, са едно от възможните подобрения. Говоря за съгласуваното взаимодействие между органичното и неорганичното — връзката, позволяваща изкуствените части от тялото да се съединят с органичните тъкани. Това е нова отправна точка. Не съществуват протезиращи устройства, равни на създадените и проектираните от мен.