Читать «Позитронният човек» онлайн - страница 100

Магдеску кимна. Лицето му помрачня. Ендрю продължи:

— Обаче ако вие изработите и вградите в мен устройството, което току-що ви показах и ако се съгласите да ме оборудвате при поискване с всяко протезиращо подобрение, което бих проектирал впоследствие, готов съм да сключа с вашата фирма договор за предоставяне на лиценз. Накратко, това е същността на нещата — имам нужда от опита и уменията ви в технологията на роботите и андроидите, макар и да съм уверен, че мога да я възпроизведа, стига да ме принудите, а вие се нуждаете от устройствата, които създадох. Според договора за предоставяне на лиценз — защото аз смятам да ви предложа такъв — „Юнайтед Стейтс Роботс енд Мекеникъл мен“ ще получи разрешение да използва моите патенти, контролиращи новата технология. Тя ви дава възможността не само да произвеждате високотехнологични роботи с човешка форма, но и да протезирате изцяло човешки същества… Разбира се, първите лицензи няма да бъдат предоставени преди успешното извършване на първата операция върху мен и преди да мине достатъчно време, което недвусмислено да покаже успеха на тази операция.

Магдеску каза несигурно:

— За всичко сте помислил, нали?

— Точно на това се надявам.

— Не ми се вярва, че сте робот. Вие сте толкова дяволски… агресивен!

— Не бих казал, доктор Магдеску.

— Искания, условия, заплахи за създаване на конкурентни фирми… за Бога, никакви ограничения от Първия закон ли няма във вас?

Ендрю изобрази най-широката усмивка, на която беше способно лицето му.

— Несъмнено има — отвърна той. — Но в момента не изпитвам никаква принуда от страна на Първия закон. Той ми забранява да причинявам вреда на хора и аз ви уверявам, че съм толкова неспособен да го направя, колкото вие да си откачите левия крак и пак да го закачите на мястото му, докато си приказваме. Но какво общо има Първият закон с нашия спор? Да, вие сте човек, а аз съм робот, и аз ви поставих сурови условия; вие ги тълкувате като искания и заплахи, но аз разглеждам положението по съвсем друг начин. Според моето мислене не заплашвам нито вас, нито фирмата за която работите. Предлагам ви най-добрата перспектива от много години насам. Какво ще кажете, доктор Магдеску?

Магдеску облиза устни, подръпна брадичката си, нервно нагласи лентата, опасала голия му гръден кош.

— Добре — отстъпи той. — Трябва да разберете, мистър Мартин, че не е в моите пълномощия да решавам каквото и да било от този мащаб. Съветът на директорите ще се занимае с това, а не обикновен наемен служител като мен. И ще е нужно време.

— Колко?

— Не бих могъл да кажа. Още днес ще им предам всичко и те ще го обсъдят на редовното месечно заседание. После, предполагам, ще организират комисия за проучване и така нататък. Може да се проточи.