Читать «Позитронният човек» онлайн - страница 96

— Доктор Магдеску? — осведоми се Ендрю.

— Да, аз съм, аз съм.

Алвин Магдеску застана на два метра от Ендрю и го разгледа, без да скрива колко е очарован, сякаш Ендрю беше експонат в музей.

— Великолепно! Вие сте абсолютното великолепие!

— Благодаря — малко хладно откликна Ендрю.

Не желаеше особено този комплимент на Магдеску. Такава безлична похвала би могла да получи някоя чудесна машина. А напоследък Ендрю не извличаше никакво удоволствие от подобно отношение.

— Колко мило, че дойдохте! — възкликна Магдеску. — Как мечтаех да се срещна с вас! Но аз ставам невежлив.

Той пристъпи напред, като че се хвърляше в скок и почти опря в Ендрю. Протегна ръка с длан нагоре и изпънати пръсти.

Да. Явно новата форма на поздрав, изместила ръкостискането, властвало в човешкото общуване толкова столетия наред. Ендрю не бе свикнал да се здрависва с хора, какво оставаше пък за новия жест. Ръкостискането просто не би хрумнало на един робот. Но Магдеску сякаш очакваше това от него и предложената ръка смекчи убождането от първите му думи. Затова Ендрю отвърна както смяташе, че е редно, протегна ръка. Задържа я над дланта на Магдеску и сви надолу пръсти, докато върховете им докоснаха пръстите на човека.

Изпита необичайно чувство — докоснаха си ръцете с човешко същество, сякаш бяха равни. Това го безпокоеше, но му вдъхна и смелост.

— Добре дошъл, добре дошъл! — поздрави Магдеску. Кипеше от енергия. Може би от твърде много енергия, помисли си Ендрю. Но поне изглеждаше искрен. — Знаменитият Ендрю Мартин! Печално известният Ендрю Мартин!

— Печално известен ли?

— Абсолютно! Най-печално известният продукт в нашата история. Но трябва да кажа, че едва ли не е сквернословие да наричам толкова наподобяващо живота нещо продукт. Не ми се обидихте, нали?

— Как бих могъл? Аз съм продукт — потвърди Ендрю, но в гласа му нямаше топлота.

Виждаше, че Магдеску е неспособен да заеме определена позиция спрямо него. Да, докоснаха си ръцете като двама бизнесмени на делова среща. И след миг го нарича нещо. Казва, че „наподобявал живота“. Ендрю не си правеше илюзии за себе си — знаеше какво е. Подобен на човек, но не човек. Приличаше на живо същество, но не беше. Беше продукт, а не някой. Но не му харесваше да го слуша.

— Свършили са чудесна работа по вас! Забележително! Забележително! Почти като човек!

— Не съвсем — отвърна Ендрю.

— Но изумително подобие, като преценим всичко накуп. Изумително! Срамота е, че старият Смит-Робъртсън така се настрои срещу вас. Вие страхотно приличате на човек, няма спор, чудесно техническо достижение. Но той позволи на фирмата да стигне с идеята за андроидите само дотук. Ако беше позволил на нашите хора да направят всичко възможно, бихме постигнали още кой знае какво с вас.