Читать «Позитронният човек» онлайн - страница 97

— Все още можете да го направите.

— Не, не ми се вярва — усъмни се Магдеску и удоволствието изскочи от него като от пробит балон.

Тази внезапна промяна в настроението му стресна Ендрю. Магдеску се дръпна от него и тръгна из стаята на зигзаг, извличащ от пода зеленикава светлина и чудата звънтяща музика.

— Мина времето за това — мрачно подхвърли Магдеску. — Забравете за епохата на значителен напредък в роботиката, тя е само история. Поне тук. Почти сто и петдесет години неограничено използваме роботи на Земята, но отново настъпват промени. Сега пак ги пращат обратно в космоса, а тези на Земята ще бъдат без мозъци.

— Но аз съществувам и оставам на Земята.

— Е, вярно. Но вие сте си вие, крайно отклонение, робот в себе си, единственият андроиден робот. Вие не сте прототип на цяла серия. Вие сте уникално изделие, което са произвели в напълно различно време и след това са направили всичко необходимо, за да си останете уникален. Никакъв простор за по-нататъшно развитие. Никакви върхови постижения. Нито върхове, нито постижения. А и без това не изглеждате като робот. Далеч зад нашия хоризонт сте… Между другото, защо дойдохте тук?

— За усъвършенстване.

Магдеску се изсмя остро.

— Не чухте ли какво ви разправях досега? Няма никакъв прогрес! Това е изследователски център, но търсенията ни са насочени абсолютно неправилно! Опитваме се да направим роботите по-прости и по-механични, а ето ви тук — най-съвършеният робот, който съществува и който ще съществува някога — идвате и искате да ви направим още по-добър. Как бихме могли? Какво още можем да направим за вас, което да не е направено?

— Това — каза Ендрю.

Подаде на Магдеску паметен диск. Директорът по изследванията се взря злобно в него, все едно, че Ендрю сложи в ръката му медуза или жаба.

— Какво е това? — попита накрая.

— Схемата за следващото ми подобрение.

— Схема — озадачено повтори Магдеску. — За подобрение?

— Да. Искам да бъда по-малко робот, отколкото съм сега. След като съм донякъде органичен, вече искам да имам и органичен източник на енергия. Можете да ми го осигурите. Защото необходимите изследвания са вече проведени.

— От кого?

— От мен.

— Вие сам сте проектирал усъвършенстването си? — Магдеску се засмя, смехът му се усили и премина в маниакален кикот. — Чудесно! Роботът идва тук и връчва на директора по изследванията схемата! И кой я е изработил? Самият робот! Чудесно! Чудесно! Знаете ли, когато бях малко момче, моята баба все ми четеше една книга, древна книга, която според мен е вече напълно забравена. Нарича се Алиса в Страната на чудесата. Разказваше се за момиченце отпреди триста-четиристотин години, което последвало заек в дупката му и попаднало в свят, в който всичко е абсурдно докрай, само че никой не го знае и приемат всичко съвсем сериозно. И това е нещо точно като от книгата. Или нейно продължение. Мога да го нарека Алви в Страната на чудесата. Макар че май си има продължение. — Магдеску говореше много забързано, почти трескаво. — Трябва ли да приемам сериозно тази схема за усъвършенстване? Това е шега, нали?