Читать «Позитронният човек» онлайн - страница 18

— Това са изумителни творби, Ендрю, — повтаряше той всеки път. — Абсолютно изумителни. Ти не си просто занаятчия, разбираш ли? Ти си истински художник. Ти създаваш художествени произведения.

Ендрю каза:

— За мен е удоволствие да ги правя, Сър.

— Удоволствие?

— Не бива ли да използвам тази дума?

— Доста странно е да чуя от устата на робот, че изпитва удоволствие от нещо. Не знаех, че роботите могат да чувстват по този начин.

— Вероятно се изразявам неточно.

— Може би — промърмори Сър. — Но не съм сигурен. Казваш, че за теб е удоволствие да правиш тези мебели. Какво точно имаш предвид?

— Когато работя, импулсите в мозъка ми се движат някак по-свободно. Това ми изглежда като съответствие на човешкото чувство „удоволствие“. Чувал съм ви да използвате тази дума и смятам, че разбирам нейното значение. Както вие я използвате, подхожда и за моите чувства. Затова ми се струва уместно да кажа, че за мен е удоволствие да правя тези: неща, Сър.

— Аха. Ясно.

Сър помълча.

— Ендрю, знаеш ли, че си много необикновен робот?

— Изцяло отговарям на стандартите, Сър. Схемите ми са модули за NDR, нито повече, нито по-малко.

— Така е.

— Заниманията ми с тези мебели безпокоят ли ви, Сър?

— Ни най-малко, Ендрю. По-скоро обратното.

— Въпреки това забелязвам някакво напрежение в тоналността на гласа ви. В нея се забелязва… как да се изразя… известно учудване? Не, „учудване“ не е точно. Несигурност? Съмнение?… Искам да кажа, Сър, че според вас, аз като че ли извършвам действия извън програмираното равнище на своите способности.

— Да — отговори Сър. — Точно това си мисля, Ендрю. Всъщност далеч над програмираното равнище. Разбери, не се тревожа от неочакваната ти проява на художествени заложби. Но бих искал да знам защо ги имаш.

4

След няколко дни Джералд Мартин се обади на главния мениджър в централното управление на корпорацията „Юнайтед Стейтс Роботс енд Мекеникъл Мен“:

— Имам малко проблеми с домашния робот NDR, който ми изпратихте.

Главният мениджър се казваше Елиът Смит и както повечето висши ръководители на ЮСРММ беше член на могъщото семейство Робъртсън, потомък на Лоурънс Робъртсън, основал корпорацията в края на двайсети век.

Корпорацията се разрасна толкова, че вече не можеше да се смята за собственост изцяло на семейство Робъртсън — постоянната необходимост да се привлича нов капитал за разширяване на бизнеса, неизменно принуждаваше Робъртсън и Смит да продават солидни пакети акции на външни инвеститори. Все пак не беше никак лесно за човек отвън да вдигне телефонната слушалка и да поиска разговор с някой Робъртсън или Смит. Но Джералд Мартин, в края на краищата, бе председател на Комитета по наука и технология в Регионалното законодателно събрание. Колкото могъщи и богати да бяха Робъртсън и Смит, не можеха да си позволят да пренебрегват телефонните обаждания на Джералд Мартин.

— Проблеми ли? — повтори Елиът Смит и лицето му на екрана изрази искрена и дълбока загриженост. — Ужасно съжалявам, че чувам това, мистър Мартин. И трябва да призная, че съм доста смутен. Нали знаете, вашият NDR е последна дума на техниката и премина през изключително щателно проведени тестове. От какъв вид е неизправността, която забелязахте? Роботът не оправдава ли очакванията ви?