Читать «Позитронният човек» онлайн - страница 20

Сър се освободи от задължения за вторник и уреди да си бъде вкъщи следобед. Смит и Мански трябваше да кацнат в Сан Франциско с обедния полет, а после за трийсетина минути да прескочат на север с местната совалка.

Ендрю беше уведомен, че идват хора да го видят. Стори му се странно, че някой прави посещение на робот. Но не изпитваше желание да разбере какво става. В онези дни Ендрю рядко се опитваше да си задава въпроси за постъпките на хората или да анализира събитията последователно. Чак след години, когато вече значително по-добре осъзнаваше положението си, обмисли отново някогашната случка и успя да я разбере правилно.

Бляскава роботизирана лимузина докара главния мениджър и главния робопсихолог на „Ю Ес Роботс“ в имението на Мартин. Между двамата имаше любопитно несъответствие: Елиът Смит — висок, строен, атлетичен мъж с дълги крайници и бухнала гъста бяла коса, имаше вид на човек, който се чувства по-добре на тенис корта или на мач по поло, отколкото в офис на корпорация, а Мъруин Мански — нисък и набит, въобще без коса, изглежда би станал от бюрото си само по принуда.

— Това е Ендрю — представи го Сър. — Дърводелската му работилница е горе, но и в тази стая можете да видите някои от изделията му. Онази библиотека, лампионите и масата, върху която стоят…

— Забележително — огледа се Елиът Смит. — Мистър Мартин, без да преувеличавам, ще потвърдя, че са шедьоври, всеки един от тях.

Мъруин Мански хвърли само бегъл поглед на мебелите. Ендрю привличаше много по-силно вниманието му.

— Кодова проверка, Ендрю — каза Мански безцеремонно. — Алеф девет.

Ендрю реагира незабавно. Така и трябваше да бъде — според Втория закон кодовите проверки имаха предимство и налагаха непоколебимо подчинение. Червените фото очи на Ендрю светеха напрегнато, докато премина през цялата поредица параметри на Алеф девет, а Мански слушаше и кимаше.

— Много добре, Ендрю. Кодова проверка Епсилон седем.

Ендрю каза на Мански Епсилон седем. Каза му Омикрон четиринайсет. Каза му Капа три — една от най-сложните проверки, защото обхващаше параметрите, включващи Трите закона.

— Добре се справи — отбеляза Мански. — Сега още една. Кодова проверка — цялата серия Омега.

Ендрю издекламира кодовете Омега, които управляваха способността да обработва и съпоставя новополучени данни. Това му отне доста време. През целия дълъг монолог Сър гледаше озадачено. А Елиът Смит като че не слушаше.

Мански констатира:

— Той е в състояние на идеална работоспособност. Всеки параметър е точно както трябва да бъде.

— Вече обърнах внимание на мистър Смит — започна Сър, — въпросът не е в неспособността на Ендрю да работи, а в способността му да работи извън очакванията.

— Може би само извън вашите очаквания — забеляза Мански.

Сър се извъртя към него, сякаш го ужилиха.

— А това какво означава, ако смея да попитам?

Мански се намръщи чак до плешивото си теме. Дълбоко врязаните бръчки по челото му бяха така очертани, като че Ендрю ги е изрязал. Имаше хлътнали скули и дълбоки уморени очи. Бледата кожа му придаваше нездрав вид. Ендрю предполагаше, че Мански съвсем не е толкова възрастен, колкото изглежда. Той започна: