Читать «Позитронният човек» онлайн - страница 16

Отряза от върха на парчето. Дървото се оказа много твърдо, но Ендрю разполагаше с физическата сила на робот, така че единственият проблем беше дали ножът ще издържи на натоварването. Ножът издържа.

Съсредоточи се върху отрязаната част от голямото парче. Завъртя я в пръстите си и потърка повърхността. Затвори очи и си представи как би изглеждала, ако махне малко тук, малко там… ако изстърже тук… също и тук… Да.

Зае се с работата.

След като мислено завърши плана си, самото действие почти не му отне време. Механичната координация на Ендрю напълно съответстваше на толкова изтънчена работа, зрението му беше отлично и дървото като че се поддаваше с готовност на желанията му.

Когато свърши, бе вече твърде късно й не можеше да го отнесе на Малката Мис. Сложи медальона настрана и до сутринта не помисли повече за него. Минути преди Малката Мис да изтича навън, за да посрещне училищния автобус, Ендрю взе творбата си и я показа. Малката Мис я прие озадачена и изненадана.

— Направих го за вас — каза Ендрю.

— Ти го направи?

— От дървото, което ми дадохте снощи.

— Ох, Ендрю… Но то е направо страхотно, Ендрю! О, чудесно е! Толкова е хубаво! Въобще не си представях, че можеш да направиш такова нещо. Само като го види Мелиса! Само като го види! И на татко ще го покажа!

Навън клаксонът изсвири. Малката Мис грижливо прибра медальона в чантата си и бързо затича към автобуса. Но след десетина метра по пътеката се обърна да махне на Ендрю… и му прати въздушна целувка.

Вечерта, когато Сър се върна след тежкия си ден в местния Капитолий и Малката Мис представи дърворезбата, в къщата настъпи оживление. Мадам с множество възклицания натърти колко е красива, а Мис прояви достатъчно любезност да признае, че е почти толкова привлекателна, колкото и медальона за рождения й ден.

Самият Сър беше изумен. Не му се вярваше, че Ендрю е изработил накита.

— Откъде взе това, Манди? — Така наричаше Малката Мис, но никой друг не си го позволяваше.

— Нали ти казах, татко. Ендрю го направи за мен. Намерих на плажа парче дърво, изхвърлено от водата и Ендрю го използва.

— Но той не е произведен като робот-занаятчия.

— Какво?

— Дърворезбар — поясни Сър.

— Е, мисля си, че е — натърти Малката мис. — Може да умее още много неща, дето не ги знаем.

Сър погледна към Ендрю. Смръщи се и подръпна замислено мустаците си (Сър имаше забележителни мустаци, големи и бухнали) и се озъби така, че Ендрю — макар опитът му с човешките изражения да беше все още ограничен — разбра колко сериозна е гримасата.

— Ендрю, наистина ли ти направи това?

— Да, сър.

— Нали знаеш, роботите не би трябвало да лъжат.

— Не е съвсем така, Сър. Мога да излъжа, ако ми заповядат или ако е необходимо да кажа неистина, за да предпазя човешко същество от вреда или дори ако моята собствена безопасност… — Той се запъна. — Но аз наистина направих това за Мис.