Читать «Позитронният човек» онлайн - страница 17

— И идеята ли? Ти си измислил как да изглежда?

— Да, Сър.

— От какво го копира?

— Копирал ли, Сър?

— Не може да си го измислил ей така. Видял си го в някоя книга, нали? Или си използвал компютър да го проектира вместо тебе, или…

— Уверявам ви, Сър, само изучавах суровия материал известно време, докато не ми хрумна как най-добре да го изрежа във форма, за да зарадва Малката Мис. После го изработих.

— И какви инструменти използва, ако смея да попитам?

— Малък нож от кухнята, Сър. Малката Мис бе любезна да ми донесе.

— Малък нож от кухнята — повтори Сър със странно безизразен глас. Бавно поклати глава и подхвърли дърворезбата на дланта си, сякаш не можеше да схване напълно красотата й. — Нож от кухнята. Тя ти даде парче дърво от плажа и най-обикновен кухненски нож и без друг инструмент ти създаде това?

— Да, Сър.

На следващия ден Сър донесе на Ендрю друго парче дърво от плажа, по-голямо и извито, износено и изцапано от дългото пътешествие по водата. Даде на Ендрю електрически вибронож и му показа как се работи с него. И нареди:

— Направи нещо от това дърво, Ендрю. Каквото пожелаеш. Само искам да те наблюдавам, докато работиш.

— Разбира се, Сър.

Ендрю разгледа дървото, после включи виброножа и прецени движенията на острието с най-финия си оптически фокус, докато разбра какви следи може да остави върху материала. След това се зае със задачата. Сър седеше до него, но щом започна да реже и гравира, почти не осъзнаваше присъствието на човека. Заниманието го погълна изцяло.

В тези мигове за него имаха значение само парчето дърво, виброножът и представата за творбата.

Свърши, подаде дърворезбата на Сър и отиде да вземе прахосмукачката, за да почисти стружките. Когато се върна в стаята, завари Сър неподвижен, безмълвно захласнат в предмета.

— Поисках домашен робот от серия NDR — меко проговори Сър. — Не си спомням да съм настоявал за занаятчийски заложби.

— Прав сте, Сър. Аз съм домашен робот NDR. Нямам специални програми, отнасящи се до занаятчийски умения.

— Все пак направи това. Видях те със собствените си очи.

— Така е, Сър.

— Можеш ли да изработваш и други неща от дърво, как мислиш? Да речем шкафчета? Бюра? Лампиони? Големи скулптури?

— Не бих могъл да кажа, Сър. Никога не съм опитвал.

— Добре, сега ще опиташ.

Оттогава Ендрю отделяше малка част от времето за готвене, сервиране или други дребни всекидневни домашни задължения. Получи заповед да чете книги за дърворезба и дизайн и особено да наблегне на изработката на мебели, а една празна стая в мансардата се превърна в негова работилница.

Продължи да прави малки дървени украшения за Мис и Малката Мис, понякога и за Мадам — гривни, обици, огърлици, медальони — но по предложение на Сър, Ендрю посвещаваше много часове да изработва шкафове и бюра. Замислите му бяха впечатляващо необичайни. Използваше редки и екзотични видове дърво, които Сър намираше, и изобретателно ги изпъстряше със сложни инкрустации.

През ден-два Сър се качваше в работилницата да разгледа резултатите от работата.