Читать «Позитронният човек» онлайн - страница 131

— Продължавайте — подкани я Ендрю. — Сега следва моментът, когато ще ми кажете, че независимо от всичко ме изоставяте, нали, Чи?

— Не съм казала подобно нещо. Но трябва да бъдем реалисти. Стигнахме толкова далеч, колкото можахме.

— Значи няма да внесете преработения законопроект.

— И това не съм казала. След ваканцията смятам да опитам още веднъж. Но честно казано, Ендрю, невъзможно е да спечелим. Погледнете числата. — Тя натисна бутон и на стената на кабинета светна екран. — Групата в лявата част на диаграмата, оцветена в зелено, представлява членовете на Събранието — неизменни противници на разширените определения. Около четирийсет процента — непоклатими, решени да ви се противопоставят докрай. Частта в червено — вашите поддръжници. Двайсет и осем процента. Останалите не са решили.

— Но и те са в два цвята. Защо?

— В жълто е групата, която се колебае, но клони във ваша полза. Дванайсет процента и половина. Сините се колебаят, но са срещу вас. Деветнайсет и половина процента.

— Ясно.

— За да съберем мнозинство, трябва да запазим всички от жълтата част и да спечелим поне половината с неясно мнение, но с тенденция да гласуват против. Разбира се, и да запазим твърдата подкрепа от вашата основна група — двайсет и осемте процента. Даже ако успеем да привлечем неколцина от упоритите ви противници, не ми се вярва да съберем нужните гласове.

— Тогава защо въобще си правите труда да внасяте законопроекта за обсъждане?

— Защото ви го дължа. Сам виждате, че няма да стане, а се боя, че това ще бъде моят последен опит. Не защото се отдръпвам от борбата, нямам намерение, а защото няма да имам възможността да го правя и по-нататък. На следващите избори всичко, което правя за вас, ще ми бъде стегнато като въже около врата и загубата ми е сигурна. Не се съмнявам. Ще загубя мястото си.

— Знам — каза Ендрю, — и се притеснявам. За вас, не за себе си. Отдавна виждахте как това наближава, вярно ли е, Чи? И въпреки всичко останахте с мен. Защо? Защо, след като в началото ми казахте, че ще се махнете, ако моят случай застраши кариерата ви? Защо не постъпихте така?

— Нали знаете, всеки може да промени мнението си. Ендрю, така се получи, че ако ви изоставя, ще платя по-висока цена, отколкото съм склонна — за някакъв си още един мандат. В Законодателното събрание съм повече от четвърт век. Като си помисля, предостатъчно ми е.

— Но щом вашето мнение се промени, защо не се променя и у останалите?

— Склонихме всички, които се вслушват в гласа на разума. Другите, и за съжаление те са мнозинство, просто не могат да се променят. Говорим за дълбоко насадена емоционална антипатия.

— Тяхната или на техните гласоподаватели?

— По малко и от двете. Дори повече или по-малко рационалните членове на Събранието понякога са склонни да приемат, че техните избиратели не са настроени негативно. Но се страхувам, че мнозина сред тях изпитват и своя силна неприязън към всичко, свързано с роботите.

— Нима да се осланя на неприязънта си е достоен начин за един законодател да реши как трябва да гласува?

— О, Ендрю…