Читать «Позитронният човек» онлайн - страница 130

Ендрю се усмихна.

— Човекът ли казахте?

— Да, това казах. Нали за това се борим, Ендрю?

— Естествено.

— Значи оттук бихме могли да започнем с този начин на мислене. И да го предадем навън, на целия свят, докато всички се съгласят с нас. Ендрю, няма да е лесно. Нищо досега не е било лесно и нямаме причини да очакваме промяна. Предупреждавам ви, шансовете не са на наша страна. Но ако не сте решил да се откажете, ще поемем този риск.

— Не искам да се отказвам — изрече Ендрю.

21

Законодателната Ли-Синг беше забележимо по-възрастна, отколкото при първата си среща с Ендрю. Вече не си позволяваше блещукащи прозрачни одеяния. Сега носеше по-строга цилиндрична дреха. Някога лъскавата черна коса, беше вече прошарена и отрязана доста по-късо.

Както можеше и да се очаква, Ендрю въобще не се бе променил. И както винаги, по лицето му не се виждаха бръчки. Меката хубава коса си оставаше кестенява. И доколкото му позволяваха господстващите вкусове, придържаше се към свободното облекло, модно по времето, когато за първи път реши да носи дрехи — преди повече от век.

Наближаваше краят на годината. Острите ледени ветрове вееха край древните стени на Ню Йорк и малки снежинки се въртяха из въздуха около светещата кула, приютила Световното законодателно събрание. Словесните битки бяха свършили заедно със сесията.

Но за Ендрю борбата като че никога не достигаше края си. Споровете продължиха сякаш цяла вечност. Разгневените, объркани законодатели се опитваха да заемат всички възможни становища, а гласоподавателите, неспособни да избистрят някаква ясна философска позиция, се свлякоха назад към чувствата, към първобитния страх, към дълбоките корени на предразсъдъците и несигурността…

Законодателката Ли-Синг оттегли своя законопроект и го промени съществено, искаше да отчете упоритата съпротива, с която се сблъска. Но все още не го внасяше отново в Събранието.

— Какво смятате да правите? — попита я Ендрю. — Ще внесете ли преработения законопроект през новата сесия или не?

— А вие какво искате да направя?

— Знаете какво искам.

Ли-Синг кимна уморено.

— Ендрю, някога ви казах, че вашата кауза всъщност не е моя и че може да се наложи да я зарежа, ако на везните натежи кариерата ми. Е, моята кариера вече е застрашена. А аз още не съм ви изоставила.

— И досега ли мислите, че моята кауза не е и ваша?

— Не. Стана моя. Не се съмнявам, че вие сте човек, Ендрю — нека това да е творение на собствените ви ръце, но въпреки всичко сте човек. И съзнавам, че да се откаже признаване на принадлежността към човешкия род дори на един негов член, означава да се възроди възможността за подобно отрицание спрямо цели общности, както твърде често се е случвало в нашето мрачно минало. Не бива никога да позволяваме това да се случи. Но все пак… все пак, Ендрю…

Тя се запъна.