Читать «Позитронният човек» онлайн - страница 13
Айзък Азимов
Скоро вятърът захладня. Развяваше дрехите на момичетата и хвърляше пясък в лицата им и по лъскавото тяло на Ендрю. Момичетата решиха, че са се наиграли на плажа.
Тръгнаха към пътеката, Малката Мис вдигна намереното по-рано парче дърво и го пъхна под колана си. Тя често събираше подобни странни съкровища.
Късно вечерта, щом си свърши работата, Ендрю слезе сам на плажа и заплува към скалата на кормораните, само за да провери колко време му е необходимо да стигне до там. Дори в тъмнината се добра лесно и бързо до скалата. Сега Ендрю знаеше, че би могъл да го направи, без да излага на риск Мис и Малката Мис. Не че щеше да допусне и тази малка вероятност, но знаеше, че е по силите му.
Никой не бе поискал от Ендрю да плува нощем до скалата. Идеята му хрумна самостоятелно. От любопитство, така да се каже.
3
Наближи рожденият ден на Мис. Ендрю вече знаеше, че рожденият ден на човека е важно събитие във въртележката на живота — отбелязване на годишнината от деня, когато е излязъл от утробата на майка си.
Смяташе, че изборът на хората е странен — да отбелязват точно деня на излизането си на бял свят като важен. Знаеше доста за човешката биология и според него много по-важно би било да се празнува денят на истинското създаване на организма, когато сперматозоидът е влязъл в яйцеклетката и е започнал процесът на клетъчното делене. Нали точно тогава възниква всеки човек!
През деветте месеца, прекарани в утробата, новият човек вече е жив, макар и не самостоятелен. А и човешките същества не са особено способни да функционират самостоятелно веднага след напускането на майчиния организъм, така че разликата между времето преди раждането и самото раждане, толкова съществена за хората, не означаваше почти нищо за Ендрю.
Самият той бе готов да изпълнява всички програмирани в него функции от мига на последната фаза от монтажа, щом схемите му получиха стартов импулс. Но новороденото дете съвсем не можеше да се оправя само. Ендрю не виждаше никаква решаваща разлика между плода през различните етани на развитие вътре в майката и същия плод, родил се ден-два по-късно. Единият е вътре, а другият — отвън, това е всичко. И в двата случая детето е еднакво безпомощно. Защо не празнуваха годишнината от зачеването вместо годишнината на излизането от утробата?
Но колкото повече размишляваше, откриваше логика и в двата възгледа. Например, какво би избрал той за свой рожден ден, ако роботите въобще изпитват нужда да празнуват рождени дни? Старта на производството в завода или монтажа на позитронния му мозък и включването на соматичния контрол? Кога е бил „роден“: когато са събрали първите детайли за арматурата му или в първия миг на единствено нему присъщите възприятия, представляващи NDR–113? Простата арматура не беше
