Читать «Позитронният човек» онлайн - страница 11

Налагаше се да изпълнява недвусмисления Първи закон.

— Съжалявам, Мис. Щом тук няма възрастни да ви пазят, не мога да ви оставя за времето, което ще ми бъде необходимо да доплувам до скалата и да се върна. Ако Сър или Мадам бяха тук, щеше да е друго, но сега…

— Ама ти не разпознаваш ли една заповед, като я чуеш? Искам да плуваш дотам, Ендрю.

— Както вече ви обясних, Мис…

— Недей да се тревожиш за нас. Аз не съм ти някакво дете, Ендрю. Какво си мислиш, някакво гадно страшилище ще се смъкне на плажа и ще ни глътне, докато ти си във водата? Много ти благодаря, но мога и сама да се грижа да себе си, ако трябва, ще пазя и Аманда.

Малката Мис се намеси:

— Мелиса, не си справедлива към него. Нали татко му е заповядал.

— А сега му заповядвам аз — Мис властно махна с ръка. — Хайде, Ендрю, плувай до скалата на кормораните. Размърдай се. Веднага, Ендрю.

Ендрю усети леко сгорещяване и заповяда на съответния блок да се погрижи за запазване на хомеостазата.

— Първият закон… — започна той.

— Ама че си досадник! И ти, и твоя Първи закон! — извика Мелиса. — Поне веднъж не можеш ли да го забравиш този твой Първи закон? Как ли не, не можеш, нали? Понеже са ти напъхали тези глупашки закони в схемите и няма как да се отървеш. Ти си просто една тъпа машина.

— Мелиса! — възмутено повиши тон Малката Мис.

— Да, вярно е — потвърди Ендрю. — Както правилно отбелязахте, аз съм просто една тъпа машина и съответно нямам способността да се противопоставя на заповедта на вашия баща относно безопасността ви на плажа. — Той леко се поклони на Мелиса. — За което искрено съжалявам, Мис.

Малката Мис подхвърли:

— Мелиса, ако толкова искаш да видиш как плува Ендрю, защо не го накараш да влезе само в плиткото и да плува близо до брега? Така нищо лошо няма да се случи, вярно ли е?

— Няма да е същото — нацупи се Мелиса. — Изобщо не е същото.

Но Ендрю предположи, че това все пак ще я удовлетвори. Не му харесваше да бъде обект на толкова разногласия.

— Нека да ви покажа — предложи той.

Той влезе във водата. Тежките пенести вълни удряха грубо по коленете му, но Ендрю лесно успяваше да наглася жироскопичните си стабилизатори спрямо силата на водния напор. Острите камъни, пръснати по дъното, не означаваха нищо за неговите метални стъпала. Сензорите му отчитаха температура на водата доста под поносимото за човек, но и това не го безпокоеше.

Четири-пет метра навътре беше достатъчно дълбоко, за да плува, но и достатъчно близо до брега, за да излезе на сушата незабавно, щом се наложи. Съмняваше се, че би се наложило. Момичетата стояха едно до друго на брега и го гледаха очаровани.