Читать «Позитронният човек» онлайн - страница 12
Айзък Азимов
Никога преди Ендрю не беше плувал. Просто нямаше причина. Но програмата му осигуряваше грация и координираност на движенията при всякакви обстоятелства и му потрябва само микросекунда да изчисли движенията, необходими за да пори водата точно под повърхността — ритмичните удари с краката, повдигането на ръцете, свиването на пръстите. Той ловко измина десетина метра успоредно на брега, плуваше бързо, икономично, мощно, обърна се и се върна откъдето тръгна. Отне му няколко секунди.
И подейства на Мис както той искаше.
— Ти си чудесен плувец, Ендрю — възхити се тя. Очите й блестяха. — Сигурна съм, че би счупил всички рекорди, ако участваш в състезание.
— Мис, няма плувни състезания за роботи — сериозно й отговори Ендрю.
Мис се закиска.
— Говоря ти за човешки състезания по плуване! Като Олимпиадата!
— О, Мис! Колко нечестно би било на Олимпиадата да пуснат робот да се състезава с хора! Това не може да се случи никога.
Тя помисли малко.
— Така е — съгласи се тя и погледна мечтателно скалата на кормораните. — Наистина ли не искаш да плуваш дотам? Обзалагам се, че ще се върнеш след две минути. Какво толкова може да се случи за две минути?
— Мелиса — отново се обади Малката Мис.
Ендрю каза:
— Мис, напълно разбирам вашето желание, но не мога да го изпълня. Пак казвам, че много съжалявам…
— Е, добре де. И аз съжалявам, че те помолих.
— Не е вярно — възпротиви се Малката Мис.
— Вярно е.
— Ти нарече Ендрю тъпа машина. Не е хубаво!
— Но е така, нали? — настоя Мис. — И той каза, че е така.
— Той си е машина — съгласи се Малката Мис. — Само че не е тъп. Пък и не е любезно да говориш така.
— Не съм длъжна да говоря любезно с роботи. Все едно да съм любезна с телевизор.
— Различно е! — настоя Малката Мис. — Съвсем различно е!
После заплака и Ендрю трябваше да я вдигне във въздуха, да я завърти около себе си, докато безоблачният простор на небето и чудато наклоненият океан я разсеяха и тя забрави от какво се е разстроила.
След малко Мис дойде при него — през това време Малката Мис ровеше в локвите — и прошепна виновно:
— Извинявай, че ти казах онова, Ендрю.
— Всичко е наред, Мис.
— Ще ми простиш ли? Знам, че се държах лошо. Толкова исках да плуваш до скалата, не помислих, че не можеш да ни оставяш, когато сме тук. Много съжалявам, Ендрю.
— Мис, не е нужно да ми се извинявате. Повярвайте ми, няма за какво.
Нямаше за какво. Защото възможно ли е един робот да се обиди от нещо казано или извършено от човек? Но Ендрю все пак реши да не й го обяснява сега. Щом Мис изпитва нужда да поднесе извиненията си, трябва да й позволи да удовлетвори тази потребност, макар че жестоките й думи не го засегнаха никак.
Абсурдно би изглеждало да отрича, че е машина. Нали представляваше точно това.
Колкото до
