Читать «Позитронният човек» онлайн - страница 10

— Водорасли! — викна Мис, сграбчи дебела кафява връв, по-дълга от нея и я завъртя като камшик. — Виж колко е голямо, Ендрю!

— Виж това парче дърво — обади се Малката Мис. — Мелиса, нали е красиво?

— За тебе сигурно — високомерно констатира по-голямото момиче. Взе възлестия извит клон от Малката Мис, огледа го небрежно и като потрепери, захвърли го настрана. — Ъх. Някакви неща растат по него.

— Ами че това са само други водорасли — отвърна Малката Мис. — Нали, Ендрю?

Тя взе захвърленото парче дърво и му го подаде, за да го разгледа.

— Да, това са algae — каза той.

— Алджи ли?

— Algae. Научният термин за водорасли.

— О, така ли. Значи са алджи.

Малката Мис се разсмя и остави парчето дърво в края на пътеката, за да го вземе на връщане към къщи. После пак препусна по плажа, тичаше след сестра си по пенестите очертания на прибоя.

Ендрю ги следваше без никакви затруднения. Нямаше намерение да ги остави да се отдалечат от него за миг.

Когато момичетата идваха на плажа, специалната заповед на Сър даже беше излишна — Първият закон изискваше да ги защитава. Океанът тук не само изглеждаше необуздан, но беше и изключително опасен: силни и непредсказуеми течения, непоносимо студена вода почти през цялата година, а големите скалисти зъби на рифа стърчаха над водовъртежи на петдесетина метра от плажа. Ако Мис или Малката Мис подскажеха и с най-малкото движение, че влизат в морето, Ендрю мигом щеше да се озове до тях.

Но те бяха достатъчно разумни да не мислят за плуване. Брегът по тази част на Тихия океан имаше своята красота, макар рязка и сурова, но самото море, винаги гневно и бурно, оставаше враг за онези, които не бяха израсли с него. Дори малко дете можеше да го разбере от пръв поглед.

Сега Мис и Малката Мис джапаха из локвите от отлива, взираха се в разни тъмни и сиво-зеленикави животинки, в розовите и пурпурните анемонии, в хилядите пълзящи дребни рачета-отшелници и както винаги търсеха морски звезди, макар че рядко имаха късмет. Ендрю стоеше наблизо, нащрек да не би внезапна вълна да се надигне без предупреждение и да налети върху брега. В този ден морето беше тихо, доколкото тази свирепа маса вода можеше да утихне, но застрашителните вълни понякога се нахвърляха сякаш от нищото.

Внезапно Мис попита:

— Ендрю, знаеш ли как се плува?

— Мога да го правя, Мис, ако е необходимо.

— Няма да ти направи късо съединение на мозъка или нещо друго, така ли? Искам да кажа, ако водата влезе в тебе?

— Аз съм много добре изолиран — уведоми я Ендрю.

— Добре. Тогава изплувай до онази сива скала и обратно. Онази, дето кормораните си правят гнездата. Искам да видя колко бързо го правиш.

— Мелиса… — неспокойно погледна Малката Мис.

— Шът, Аманда. Искам Ендрю да стигне дотам. Може пък да намери яйца на корморани и ще ни ги донесе да ги видим.

— Не е хубаво да се развалят гнездата — внимателно каза Ендрю.

— Нали ти казах, че искам да плуваш дотам.

— Мелиса… — пак се обади Малката Мис, но с по-остър тон.

Но Мис настояваше. Това беше заповед. Ендрю усети първите признаци на засилващи се противоречиви потенциали — леко потрепване на пръстите и едва уловим световъртеж. Трябваше да се подчинява на заповедите, така казваше Вторият закон. Мис можеше да му заповяда ей сега да плува до Китай и Ендрю би го направил без колебания, ако нямаше с какво друго да се съобразява. Но той беше тук, за да пази момичетата. Какво би станало, ако нещо неочаквано ги сполети, докато стигне скалата на кормораните? Неочаквана опасна вълна, свличане на склоновете, даже и земетресение — не че земетресенията бяха всекидневие, но си оставаха една възможност.