Читать «Позитронният човек» онлайн - страница 106

Търсенето на устройствата беше невероятно. Потокът от отчисления тръгна мощно от самото начало, а след броени години нарасна шеметно.

Ендрю вече притежаваше цялото имение Мартин-Чарни и големи пространства от околната земя — чудните хълмове и скали над океана на ивица осем-десет километра. Живееше в големия дом на стария Сър, но запази предишната си къщичка като сантиментален спомен за първите дни на независимия живот след получаването на свободата.

По-надолу в имението построи внушителните сгради на изследователския център „Лаборатории Ендрю Мартин“. Имаше известни разправии с местните власти, защото се смяташе, че районът е тихо място за живеене, а изследователският център, който Ендрю искаше да построи, беше с размерите на малко университетско градче. Може би у противниците му говореха и остатъци от настроенията срещу роботите.

Но когато дойде време да се разгледа молбата на Ендрю, неговият адвокат само каза:

— Ендрю Мартин даде на Света протези на бъбрек, на бял дроб, на сърце, на панкреас. В замяна желае единствено да му бъде предоставено правото да продължи своите изследвания на спокойствие, в своето имение, където живее и работи над сто години. Кой сред нас би отхвърлил такава дребна молба, когато идва от такъв велик благодетел на човечеството?

След кратки обсъждания властите разрешиха промяната и зданията на изследователския център „Лаборатории Ендрю Мартин“ започнаха да се издигат сред меланхоличните кипариси и борове на някогашното гористо имение на Джералд Мартин.

През година-две Ендрю се връщаше в блестящата операционна зала на „Ю Ес Роботс“ за поредното вграждане на собствените си протезиращи устройства. Някои от измененията бяха съвсем дребни — например новите нокти на ръцете и краката, неразличими от човешките. Но някои бяха основни — новата зрителна система: макар и изкуствено отгледана, тя наподобяваше човешката очна ябълка във всичко.

— Недей да ни виниш, ако излезеш оттук сляп завинаги — кисело забеляза Магдеску, когато Ендрю се появи за подмяната на очите.

— Приятелю, ти не се отнасяш към това рационално. Най-лошото, ако изобщо може да ми се случи, е по принуда да се върна към фотоклетки. Няма никакъв риск да загубя зрението си напълно.

— Добре… — отрони Магдеску и сви рамене.

Разбира се, Ендрю се оказа прав. Вече никой не бе принуден да се примирява с вечната слепота. Но имаше различни изкуствени очи — очи фотоклетки, характерни за оригиналното андроидно тяло на Ендрю, но те бяха подменени с новите синтетично-органични очи, доведени до съвършенство в „Лаборатории Ендрю Мартин“. Фактът, че от цяло поколение стотици хиляди хора се задоволяваха с фотоклетки, беше нелепост за Ендрю. За него те изглеждаха изкуствени, нечовешки. Той отдавна искаше истински очи. Сега ги имаше.