Читать «Позитронният човек» онлайн - страница 104

— Да, да.

— И както казах: доверието ми към уменията на вашите специалисти беше непоколебимо. Сега вече съм способен да се храня.

— Така е. Е, поне можеш да си пийваш зехтин.

— Това е хранене. Чувал съм, че зехтинът имал прекрасен вкус.

— Добре де, сърбай си колкото искаш. Разбира се, знаеш, че ще се налага и периодично почистване на горивната камера. Бих казал, че е досадно, но няма как да се избегне.

— Ще бъде досада засега. Но не е невъзможно да се направи самопочистваща се камера. Вече ми хрумнаха някои идеи за това. И за други неща.

— Други неща? Какви по-точно?

— Модификация за твърда храна.

— Твърдата храна ще съдържа фракции, които не могат да бъдат разложени, Ендрю. Несмилаеми вещества, така да се каже, и ще се наложи да бъдат изхвърляни.

— Това ми е ясно.

— Ще трябва да се оборудваш и с анус.

— С неговия еквивалент.

— Да, с еквивалент… Ендрю, какво друго смяташ да си сложиш?

— Всичко останало.

— Всичко?

— Всичко, Алвин.

Магдеску подръпна края на брадичката си и вдигна вежда.

— И полови органи ли?

— Не виждам причина да не го направя. Ти виждаш ли?

— Няма как да придобиеш и размножителни способности, Ендрю. Просто няма как.

Ендрю изобрази лека усмивка.

— Доколкото разбирам, човешките същества използват половите си органи и в моменти, когато въобще не ги интересува размножаването. Всъщност в най-добрия случай за тази цел ги използват само един-два пъти през живота си, а през останалото време…

— Да, Ендрю, знам.

— Не ме разбирай погрешно. Не искам да кажа, че възнамерявам да имам сексуални връзки с когото и да било. Силно се съмнявам, че бих го направил. Но въпреки това искам да имам и тези анатомични органи. Разглеждам тялото си като платно, на което смятам да нарисувам…

Остави изречението недовършено.

Магдеску се взря в него и зачака продължението. Когато се увери, че няма да го чуе, той довърши мисълта — този път Магдеску каза думата, която не можа да произнесе преди операцията.

— Човек ли, Ендрю?

— Да, човек. Може би.

Магдеску въздъхна:

— Разочарован съм от теб. Това всъщност е прекалено дребнава амбиция. Ендрю, ти си по-съвършен от човек. Превъзхождаш го във всичко, за което се сещам. Тялото ти е защитено от болести, може да бъде поддържано и поправяно, на практика е неуязвимо, то е удивително елегантен пример за възможностите на биоинженерството. Не са му нужни други подобрения. Но не, поради някаква си причина ти искаш да пъхаш в себе си абсолютно безполезна храна, а после търсиш начин как да я изхвърляш. Искаш да си прикачиш полови органи, макар че не те бива във възпроизводството, а сексът не те интересува. Май скоро ще поискаш да имаш телесни миризми и гниещи зъби… — Поклати глава с укор. — Не знам, Ендрю. Както виждам нещата, откакто предпочете органиката, ти непрекъснато се смъкваш надолу.

— Мозъкът ми не е засегнат.

— Не е, признавам. Но няма гаранция, че новият комплект изменения, които си замислил, ще мине без съществени рискове, ако се захванем с вграждането им. Защо се оставяш на случайността? Можеш да спечелиш съвсем малко, но да загубиш всичко.