Читать «Нежната измамница» онлайн - страница 93

Въпреки нотките на ирония, които долови в гласа му, Мелани усещаше напрежението на ръцете му, докато той очакваше нейния отговор.

— Да, действително — призна тя и се насили да си придаде също насмешлив израз, — или поне за момента. Трябва да признаеш, че и аз притежавам здрав разум, щом те предпочитам пред всеки един от братята Баскъм и най-вече пред всички тях, взети заедно.

Той дишаше безшумно и все пак тежко и ускорено.

— Мисля, че и това е нещо — каза той, след което я освободи от прегръдките си, облегна се на плюшената тапицерия и протегна крака.

Мелани му хвърли бегъл поглед, когато вдигна ръце, за да прибере косата си и да закрепи отново фуркетите. Кокът на тила й не беше много здрав и прегръдката, от която току-що бе освободена, съвсем го бе разпиляла. Роланд не изглеждаше ядосан от косвения отговор, който бе получил на своя въпрос. Въпреки това, докато се занимаваше с косата си, тя си мислеше, че е най-добре да не му оставя време да се задълбочава в тази тема.

— Какво ли ще стане със семейство Баскъм? — попита тя, навеждайки глава напред, за да забоде фуркетите в копринената си коса. — Какво ще правиш сега?

— Ако мислиш, че може да са останали там вързани и да умрат от глад, не трябва да се безпокоиш за това. Вероятно досега вече са се освободили.

Тя го погледна възмутено, защото той явно смяташе, че не е могла да завърже здраво разкъсаните на ивици чаршафи.

— Мислех си за онзи, когото уби. Не ми казвай само, че това се е заличило вече от паметта ти!

— Не е, както и от твоята памет не се е заличил мъжът, когото остави да лежи на пода, облян в кръв. Не мога да твърдя, че съжалявам за смъртта на другия. Въпреки това предполагам, че трябва да докладвам някъде за произшествието. Мисля, че би било достатъчно да се явя пред шерифа на Френсисвил. Бък Баскъм знаеше толкова точно какво да прави с робите и с тебе, че не ми се вярва ти да си била първата жертва на тази банда. Възможно е шерифът да прояви жив интерес към техните деяния. Но ако съм прав, той вероятно ще завари празна бараката, когато отиде да разпита братята Баскъм.

— Горката мисис Баскъм.

— Не бива да изпитваш състрадание към нея. В края на краищата тя е отгледала тези изчадия, живее с тях и не бих се учудил, ако понякога име помагала в техните престъпления. Напълно възможно е престорената й невинност да е само прикритие, грижливо премислен трик, както резервният изход от бърлогата на звяра.

Той гледаше как се мъчи с косата си и внезапно предложи:

— Чакай, дай да ти помогна.

Мелани отпусна ръце. Те вече я боляха от опитите да закрепи гладката като коприна коса в друсащата се карета. Почувства топлите ръце на Роланд на шията си, когато те с бързи движения се заровиха в меката й коса. Отначало усети как измъкват един лошо поставен фуркет, след това втори, но от това кокът й не стана по-стегнат.

— Не — извика тя, но беше вече късно.

Кокът й се разпадна и косата й се разпиля по гърба. Роланд я прехвърли напред през едното рамо и я приглади върху гърдите й.

— Така не се ли чувстваш много по-удобно? — попита той и зеленият поглед с изумруден блясък помръкна, когато хвана един кичур и го прекара между пръстите си.