Читать «Нежната измамница» онлайн - страница 92

Прегръдката му се разхлаби и устните му се преместиха в ъгълчето на устата й, след като той прилепи бузата си до нейната.

— Като си представя ръцете на братята Баскъм по тялото ти, просто полудявам. Непрекъснато се упреквам, че трябваше да предприема нещо, преди да са те докоснали, но не разбрах навреме какво бяха намислили да правят. Съжалявам, моя сладка Мелани.

Тя поклати леко глава.

— Достатъчно беше, че изобщо дойде. Беше като някакво чудо. Просто не разбирам как успя да ме намериш.

— Потеглих от Ню Орлиънс посред една тропическа буря и взех парахода до Френсисвил, защото не допусках, че вече си го отминала. След това поех по Камино реал. Малко оставаше да се откажа и да призная, че си взела по-голяма преднина, отколкото очаквах, когато видях каретата ти пред онова разбойническо свърталище. Ти си беше вече легнала. Реших да не те будя, защото не бях съвсем сигурен как ще ме посрещнеш, макар да предполагах, че си искала да дойдеш в Ню Орлиънс заради мен. Това ме караше да се надявам, че няма да ми откажеш да те придружавам през останалата част от пътуването.

— О, Роланд! — прошепна тя и понечи да отдръпне глава назад. Той обаче не я пусна, защото не искаше да й позволи да го гледа в лицето.

— Бяха ти дали най-доброто легло в „Риалин“, единствената свободна стая — продължи той и я погали с длан по гърба. — Вечерях и пийнах нещо със стопаните, след което си постлах върху една от пейките до огнището. Чух братята Баскъм, когато излязоха от къщата, за да завържат робите ти, но нямах представа, че възнамеряват да направят нещо повече от посещение до клозета. Те се върнаха в къщата и трима от тях продължиха да пият, а четвъртият, най-младият, извади ловджийския си нож и тръгна към твоята врата. Когато ми стана ясно какво прави там и посегнах към револвера си, той вече беше отворил вратата.

— Ти вървеше по петите на другите — каза тя. — Можех да улуча теб, когато стрелях.

При тази мисъл я побиха тръпки. Лека усмивка разтегли устните на Роланд, когато почувства това.

— Трябва да признаеш, че притежавам здрав разум, щом не влязох пръв през вратата, защото познавам слабостта ти към огнестрелни оръжия. Но виж как се променят нещата! Доскоро най-горещото ти желание беше да ми теглиш куршум в главата. Да не би тази идея да не те привлича чак толкова?