Читать «Нежната измамница» онлайн - страница 10

Дом я пресрещна на стълбата. Светлината на бледото слънце огряваше русата му коса и хвърляше златисти отблясъци по небръснатите му бузи. Кафявите му очи, които много приличаха на очите на сестра му, бяха сериозни, когато той я погледна в лицето.

— Не гледай така, Мелани, скъпа. Той не е мъртъв. Донован не стреля и предостави първия изстрел на полковника. Сигурно ще ти е приятно да узнаеш, че дядо ти го рани.

Мелани поклати рязко глава.

— Нищо не разбирам — отвърна тя, сините й очи се плъзнаха покрай него и се спряха върху Джон Куитман и лекаря, които сваляха от каретата безжизненото тяло на дядо й.

— Лошото е, че дядо ти не се задоволи с раната, която нанесе на Донован. Изтръгна моя пистолет от ръката ми и даде още един изстрел. За щастие не го улучи. Тъй като не бе уговорен втори тур, тежко нарушение на всички правила е да се стреля по ранен човек, особено ако той се е отказал от своя изстрел. Това щеше да е чиста проба убийство. Във всеки случай дядо ти… не беше на себе си. Когато отказахме да му дадем и трети пистолет, той така побесня от гняв, че трябваше да го спрем насила. Стигна се до ръкопашен бой. В неговото пренапрегнато състояние сърцето му не издържа.

За повече обяснения нямаше време. Прислужниците бяха излезли от къщата. Цицерон, личният слуга на полковника, който беше край него от тридесет години, камериерката на Мелани — Глори, домашните прислужнички, дори готвачът и конярите — всички се бяха събрали. Възклицанията, жалните писъци и усилията им да помогнат при внасянето на болния в къщата предизвикаха такава бъркотия, че само Мелани можеше да я оправи.

Цицерон и другите мъже занесоха дядо й на леглото му. Докато лекарят беше при него, Дом и губернаторът успокояваха нервите си с добър френски коняк в кабинета.

Минутите течаха бавно. Измина един час, след това още един. Тялото в леглото не помръдваше, но лекото повдигане и спадане на гръдния кош не преставаше. Накрая лекарят се изправи. Мелани, която стана от стола си от другата страна на леглото, го последва до вратата. Скръсти здраво ръце на гърдите си, вдигна сините си очи и видя благия му поглед.

— Кажете ми, докторе, какво трябва да правя, за да оздравее.

— Съжалявам, детето ми, но вие можете да направите твърде малко за него. Човешкото сърце е тайнствен орган. Понякога може да спре и след това отново да почне да бие в правилен ритъм, да оздравее от само себе си и да изпълнява функциите си още двадесет години, но може и да прескочи веднъж-дваж и съвсем да спре. Дядо ви не е вече млад, трябва да се примирите. Доколкото съм чувал, напоследък е бил изложен на големи натоварвания, а на всичко отгоре и този безсмислен дуел. Безполезно е обаче да се впускаме по-подробно в този въпрос. Можем само да се надяваме, че както е изтощен, няма да си навлече пневмония, защото беше мокър до костите. Това би било смъртоносно. Съжалявам, че не мога да ви дам големи надежди, но поне ви казах цялата истина.