Читать «Нежната измамница» онлайн - страница 68

Не, съвсем не искаше да помисли такова нещо. Несъмнено той беше правил инвестиции и беше уреждал задължения, за които тя нищо не знаеше. Собствените й разходи също трябва да са били значителни. Положително дрехите, шапките, ветрилата й и разните други дреболии не са били евтини. Защо дядо й не й беше казал, че парите им постепенно свършват? Тя охотно щеше да се ограничи. Само през последните месеци си беше накупила всевъзможни неща, без които можеше да мине спокойно.

— Май че имаш лоши новини?

Когато Мелани рязко се обърна, Роланд стоеше изправен пред нея, след като току-що беше затворил зад себе си вратата на библиотеката. Той беше в града, когато адвокатът пристигна. Старият човек поиска да говори със съпруга й и каза, че е чул за предстоящото му заминаване, за да се присъедини към Лопес. Само с големи усилия Мелани бе успяла да го склони да й каже неприятните новини. В хода на разговора се бе стигнало до другото разкритие и споменът за него придаваше сега на очите на Мелани застрашителен виолетов оттенък.

Тъй като тя не каза нищо, Роланд продължи:

— По пътя насам срещнах каретата на Джексън Търнбъл. Беше начумерен като черен облак, но комай винаги има такъв вид.

Той се приближи до нея с небрежната, гъвкава грация на голяма дива котка. Усмивка бе изписана около ъгълчетата на устата му, когато обгърна с ръка кръста й, притегли я към себе си и я целуна по устните за поздрав. Преди да може шумно да му се противопостави, той вече я беше пуснал и се бе отдръпнал от нея.

— Е — каза той и се облегна на бюрото, — какво искаше Търнбъл?

— Дойде да ми каже, че съм напълно разорена — призна Мелани без заобикалки. — И което е още по-лошо, дължа на губернатора Куитман шест хиляди долара.

Роланд се намръщи.

— Защо ти е казал всичко това? Нямаше нужда да те тревожи с тези неща.

— Страхувам се, че аз настоях. Той беше твърдо решен да говори с теб, преди да заминеш за Ню Орлиънс, а аз просто не му повярвах, че се касае за твоето финансово положение.

— Така ли? — попита той. — Никога ли не ти е идвало на ум, че Търнбъл може да е адвокат не само на дядо ти, но и на баща ми?

— Отначало не. Това ми стана ясно едва когато мистър Търнбъл започна да обяснява защо е обсъждал работите на дядо ми с теб преди нашата женитба.

— Ти май здравата си досаждала на стареца с въпросите си? Но той е искал само да ти спести някои неща. Нашият годеж, ако изобщо може да се нарича така, беше наистина кратък, но в тази една седмица мистър Търнбъл имаше нужда от някого, с когото да се посъветва. Най-естественият партньор за разговор бях аз. Тогава, мисля, му казах, че ще платя дълговете на полковника към губернатора. Предполагам, че сега просто е искал да се увери, че все още имам това намерение.