Читать «Нежната измамница» онлайн - страница 66

— Досега още не ми е отговорил — отвърна Джереми на въпроса на Мелани. — Тъкмо се мъчех, доколкото мога, да му обясня изгодите от начинанието, когато вие дойдохте при нас.

— Ще трябва да се съгласиш — каза Роланд провлачено, като бегло я погледна в лицето и веднага отмести очи, — че думите на Джереми звучат убедително. Тъй като междувременно имах възможност да размисля, Джереми, смятам, че отговорът ми е положителен. Тръгвам с теб.

По-нататък разговорът се завъртя около подготовката. Двамата мъже се споразумяха да заминат след една седмица заедно за Ню Орлиънс. Говориха за нещата, които щяха да вземат със себе си, и за чиновете, които се надяваха да получат под командването на Лопес. След това Джереми, постигнал това, за което бе дошъл, се сбогува.

В момента, в който вратата се затвори зад него, Мелани се обърна към мъжа си.

— Защо? Защо ще участваш в този поход срещу Куба?

— Мисля, че е съвсем ясно — отговори Роланд.

— Искаш да кажеш заради нашия брак ли? Не си давах сметка, че загубата на свободата те гложди толкова много.

— Нищо подобно — каза той лаконично.

— Защо тогава се опитваш да си възвърнеш свободата?

— Това са глупости. Истината е, че не мога вече да ти бъда полезен. Ако остана, хората отново ще си спомнят за това, което се случи. Ако замина, ще го забравят по-скоро. Докато изтече твоят едногодишен траур, някакъв друг скандал ще завладее вниманието им. Тогава ще можеш отново да заемеш предишното си място в обществото.

— Да, но като си помисля, че много малко домакини ще канят жена, която нито е овдовяла, нито е истински омъжена. От една страна, би било нередно да ме сложат на масата до неженен мъж, а от друга — много опасно да ме сложат до женен мъж.

— Не мога да ти помогна. Остава ти само да се надяваш, че ще ме убият в това военно начинание.

Мелани се изправи и попита, полуобърната към него:

— Достатъчно добре ли се чувстваш, за да заминеш?

— Какво? — Гласът му изразяваше учудване.

— Говоря за раната на ръката ти — отвърна тя, произнасяйки думите с мъка.

Мелани споменаваше за пръв път раната, макар че неведнъж някакъв импулс я бе карал да му помага при обличането и събличането на риза или жакет. Превръзката беше свалена и сега вместо нея имаше само пластир. Роланд сменяше превръзката на раната, която куршумът на дядо й му бе причинил, с помощта на Цицерон или сам. Гледката на раната сякаш го смущаваше или го засрамваше, но може би искаше само да й я спести, защото тя можеше да събуди у нея неприятни спомени. В намеренията на Мелани не влизаше да го измъчва физически. Затова често изпитваше страх, че може би му причинява болка, когато докосва горната част на ръката му или се сгушва нощем до нея. И да е било така, той никога не трепна и никога не възрази.