Читать «Нежната измамница» онлайн - страница 69

— Не бива да го правиш — възрази остро тя.

— Защо?

— Това са дългове на дядо ми. Те би трябвало да бъдат изплатени от неговото наследство.

— И как ще го направиш? Ще продадеш Гринлия ли? Ще пратиш неколцина от твоите хора да работят за други семейства срещу възнаграждение или ще ги обявиш за продан? Не ставай глупава. Може дядо ти да е направил дълговете, но сега те са преминали върху теб като негова наследница и тъй като си моя жена, значи са и мои дългове. Вече съм дал съответните разпореждания. Утре сутринта губернаторът ще си получи парите.

Мелани се вгледа в него. След това вирна гордо брадичка и каза:

— По този начин ставам твоя длъжница. Гринлия струва много повече от тази сума, но аз ще ти припиша имението колкото е възможно по-скоро.

— Това не е нужно — каза той и поклати усмихнато глава. — Когато се ожених за теб, твоето имущество стана мое. Но ако непременно си решила да ме обезщетиш за разходите, знам по-приятни средства за изплащане на дълговете.

Мелани го погледна изпитателно в лицето, когато той се отдръпна от бюрото и се приближи до нея. Блясъкът, който видя в очите му, я накара да протегне отбранително ръка.

— Това… това е ужасно — промълви тя, възмутена и обезпокоена от факта, че той така леко отхвърли предложението й.

— Ужасно ли? Ако поразмислим колко малко време ни остава, смятам това за доста щедро предложение. Не са много жените, които могат да твърдят, че една-единствена нощ с тях струва толкова скъпо.

Иронията и очакването се смесваха така неразгадаемо в очите му, че Мелани не беше сигурна дали не се шегува.

— Съвсем не мислех за това… — започна тя, но беше вече много късно.

Начинът, по който я целуваше, не оставяше никакво съмнение, че поне в това отношение всяка дума е била казана съвсем сериозно.

Една-единствена нощ. Това беше всичко, което им оставаше преди заминаването му. Параходът, с който щеше да тръгне надолу по реката, бе в пристанището на Натчес и щеше да потегли при изгрев — слънце. Багажът му бе вече качен на борда и прибран в каютата му. Сега им оставаше само нощта и тогава той ще събере последните си лични вещи и тя ще му махне с ръка за сбогом. Скоро ще изчезне от живота й. Гринлия отново ще принадлежи само на нея, също както и леглото й. Тогава ще бъде спокойна. Тя нито знаеше, нито искаше да знае дали това ще продължи седмици, месеци или завинаги.

Една-единствена нощ. Сутринта мина и стана следобед. И по-рано, отколкото предполагаше, се спусна мракът. Те бяха вечеряли и се оттеглиха в спалнята.

Мелани стоеше до прозореца, загледана навън в нощта, и решеше дългата си коса, която падаше върху раменете и като блестящо златисточервено наметало. Свободата беше толкова близо, че тя трябваше да тръпне в радостно очакване и да бъде весела и доволна. Вместо това бе настроена меланхолично. С изненада установи, че кой знае защо се чувства така, както по времето, когато дядо й потегляше на война. Изпитваше същото тъпо отчаяние, тъй като оставаше сама.