Читать «Нежната измамница» онлайн - страница 47

Той поклати глава и прокара устни по бузата й непосредствено до ухото.

— Не мисли сега за нищо — прошепна той. — Продължавай просто да си лежиш спокойно.

Не бе възможно да последва съвета му, защото ръцете му вдигнаха нагоре нощницата й и устата му се плъзна с палеща жар по шията й до една от разголените гърди. Тя изви гръб, за да се отскубне от него, но усети, че една ръка се пъхна под нея и я повдигна. Той й свали нощницата през главата. Отново се притисна плътно до нея, мускулите на ръцете му бяха стегнати от желание. Въпреки вътрешното си вълнение и разпалената кръв, тя знаеше, че не може да направи нищо, че с никакво средство не може да го възпре, без да пожертва привичния начин на живот, на който толкова държеше. Добре, в такъв случай тя просто нямаше да се опитва да го възпира. Но нямаше и да реагира на неговото желание. Да видим дали той ще съумее да получи някакво удоволствие при това положение!

Не й беше лесно да спазва това решение. Лежеше със стиснати юмруци, докато той безкрайно внимателно изследваше извивките на тялото й, любуваше се на меката като коприна коса и предизвикваше в слабините й сладка болка, която се засилваше и жадуваше за облекчение. Устата му опустошаваше устните й, ласките му станаха по-смели и сякаш я подготвяха за това, което щеше да й достави безгранична наслада. Дълбок стон се изтръгна от гърлото й, тя замята глава от една страна на друга. Протегна ръка, за да го отблъсне, но вместо това обгърна раменете му и дланите й се плъзнаха по здравите му мишци. Той се претърколи и легна върху нея, а коляното му раздалечи бедрата й. Тя усети твърдостта и напора на неговото желание, но той проникна в нея внимателно. Прониза я остра наслада, от което цялото й тяло потрепери и тя почувства опиянение. Обгърна раменете му с ръце, когато той навлизаше все по-дълбоко и безмилостно, докато стана част от самата нея. Сърцето му биеше до гърдите й като ехо на собствения й ускорен пулс. След това дивият ритъм на страстта увлече и двамата. Те бяха запратени някъде високо и с общи усилия се издигаха все по-нагоре в царството на всеобхватния мрак, а удивлението от този унес пресече дъха им. Беше невероятно — някакъв чуден, опияняващ екстаз на тялото и душата. Мелани се отдаде на страстта, отвръщаше на изгарящия плам на Роланд и все повече се доближаваше до болезнената граница на търпимото.

В пламенен екстаз достигнаха върха и телата им се сляха в едно, когато изпаднаха в шемета на кулминацията и се гмурнаха в примамливата бездна. Лежаха задъхани в плътна прегръдка, докато усетиха хладния въздух по изстиващите си тела и отново дойдоха на себе си.

Роланд се отпусна до нея. Мелани лежеше със затворени очи. Не можеше да си обясни защо под клепачите й се стичаха сълзи и не изпитваше желание да погледне в лицето човека, за когото беше омъжена. Чувстваше се измамена, и то не толкова от мъжа, който лежеше до нея, колкото от собственото си тяло. Имаше чувството, че не принадлежи вече на себе си. Никога не бе подозирала, че друг човек може да властва по този начин над чувствата й, които вече не се подчиняваха на волята й. Следващия път щеше да знае. Следващият път щеше да се подготви по-добре срещу тези нови и увличащи наслади.