Читать «Нежната измамница» онлайн - страница 46

Той рязко се отдръпна от леглото. Мелани бързо притвори клепачи, когато събу панталона си и изгаси лампата. Щом стана тъмно, тя се пъхна под завивката и я издърпа под брадичката си, сякаш й бе студено. Когато Роланд се върна до леглото, той остана за миг прав между нея и топлото сияние на огъня. На медночервения фон очертанията на мускулестото му тяло приличаха на древна статуя, изваяна от боговете като въплъщение на съвършената мъжественост. Това беше само бегло впечатление, но Мелани се разтрепери вътрешно. Тя не се помръдна, когато пружиниращият дюшек се огъна под тежестта му, продължаваше да лежи неподвижно и да гледа смътния силует на мъжа, който се надвесваше над нея и сега беше неин съпруг.

Той легна до нея и силните му ръце се протегнаха, за да я притиснат до голото му тяло. Мелани лежеше вцепенена и неподатлива, със здраво стиснати очи. Стори й се, че той дълбоко вдъхва уханието на жълти рози, което се излъчваше от косите й. Гласът му беше приглушен и безизразен, когато каза близо до ухото й:

— Спи сега, почини си от днешните преживявания. И утре е ден.

Глава пета

Беше й топло, приятно топло. Макар че в стаята бе хладно, обгръщаше я уютна топлина. Лежеше в полусън със затворени очи, наслаждавайки се на това усещане, но долови също ускореното движение на кръвта си и лека вътрешна възбуда. Протегна се и се сгуши още по-плътно в пухения юрган. В резултат на това движение влезе в още по-близък контакт с източника на топлина, от който беше обгърната. Беше се свила до силно мъжко тяло. Роланд. Гърбът й бе притиснат до гърдите му. През нощта нощницата й се бе плъзнала нагоре и тя чувстваше коленете му в свивките на своите. Батистата се беше набрала над гърдите й и ръката му почиваше върху една от изящните заоблености, като нежно галеше зърното.

За миг изпита изкушението да продължава да си лежи кротко, за да види какво ще стане, какво ще направи този мъж, за когото бе омъжена сега. Веднага след това я обзе ужас от собствената й слабост, клепачите й трепнаха и се отвориха. Обърна главата си върху възглавницата и видя, че Роланд се е опрял на лакът и я наблюдава на мъжделивата светлина на настъпващото утро. Когато го погледна с виолетово-сините си очи, сякаш замрежени от булото на смущение и уязвимост, тя видя желанието, отразено дълбоко в очите му. Преди да успее да поеме дъх, устата му се сля с нейната и раздели насила устните й, движейки се настойчиво. Езикът му докосна нейния и това докосване и опари като огън. Напрегна се, за да възпре сладостното чувство, което я прониза. Роланд не обърна внимание на това. Ръката му се плъзна по стегнатите мускули на корема й, пръстите му се пъхнаха под края на нощницата, издърпаха я нагоре и напълно разголиха долната част на тялото й.

Мелани обърна глава и изтръгна устните си от неговите.

— Роланд… — промълви тя умолително, без да го съзнава.