Читать «Нежната измамница» онлайн - страница 45

Тя се движеше с бавна и неосъзната грация, когато тръгна към гардероба, отвори вратата с огледалото и извади оттам нощницата си. Метна я върху един стол в другия край на стаята, колкото е възможно по-далеч от Роланд, и заизтегля ръкавите на роклята. След това пое дълбоко дъх и я съблече през главата си. Многото метри сатен се прибавиха към нощницата й на стола. След това наведе глава и се зае с панделките на фустата. Зад себе си долови шума, с който Роланд си събу ботушите. Значи му оставаше само панталонът. Мелани сведе още по-ниско глава и развърза панделките на фустата и шнуровете на корсета, след което се наведе бързо, за да вдигне нощницата и да я нахлузи през главата си. Така прикрита тя свали корсета и останалите долни дрехи и остави всичко на куп на пода, докато разпределяше равномерно гънките на бялата батистена нощница и пъхаше ръце в дългите ръкави.

Обърна се с облекчение. Роланд стоеше, загледан в огъня, подпрял ръка на перваза на камината. Челото между тъмните му вежди беше смръщено и лицето му имаше замислен израз. Той се загледа в нея, когато тя отиде до тоалетката и започна да изважда фуркетите от косите си, които падаха меки като коприна, на тила й. Изразът на лицето му не се разведри. Мелани го наблюдаваше с крайчеца на окото си и се запита дали не го боли ръката. Не че изпитваше съчувствие. Той заслужаваше всяко възможно страдание. Тя стисна устни, посегна за четката и започна да разресва дългата си блестяща коса, измъквайки я напред през раменете, за да може да стигне по-лесно краищата й. Когато косата й беше пригладена и не остана разрошено място, тя я раздели на три дебели кичура и започна — както винаги преди лягане — да ги прави на плитки.

— Остави това.

— Какво? — попита Мелани и се обърна.

— Не си сплитай косата — каза той с подчертано заповеднически тон.

— Ако не я заплета, утре сутринта ще е съвсем сплъстена — отговори тя и пръстите й отново посегнаха към копринените кичури.

— Това лесно ще се оправи.

— Така ли? И допускам, че ти отново ще играеш ролята на камериерка.

— Възможно е — каза той, стана и тръгна с решителни стъпки към нея. — Във всеки случай мога да ти обещая, че сега ще разплета всяка плитка, която се опиташ да направиш. И изобщо доста дълго се размотавахме, време е да си лягаме.

Преди да предугади намеренията му, той я вдигна, притисна я до гърдите си и извървя с нея малкото крачки до леглото. Сложи я по средата на дюшека върху отметнатата покривка и след това легна до нея. Погледна я в смаяните очи, докато събуваше белите сатенени обувки, които все още бяха на краката й. След това прекара ръка по прасците й и събу чорапите. Изправи се и пак я погледна. Лицето му изразяваше нерешителност и лека самоирония, докато се взираше в меката, къдрава кестенява коса, която се разстилаше около главата й, и в закръглените форми на тялото й, очертани през тънката материя на нощницата.