Читать «Нежната измамница» онлайн - страница 43

— Ако ти е толкова близка, тя бездруго ще се тревожи. Но дали пък всъщност ти не си тази, която се тревожи… и малко се страхува?

Тя рязко вдигна глава.

— Трябва ли все отново да повтаряш това? Казах ти вече, че не се страхувам от теб.

Вниманието на Роланд беше изцяло съсредоточено върху това, което вършеше, и тъмнокосата му глава бе наведена над китката й. Когато пръстите му докоснаха нежната вътрешна страна на ръката й, Мелани почувства колко топли са те и колко непоносимо интимни са докосванията му. Тя наистина се пазеше от него и съвсем не гореше от желание точно сега да легнат в леглото, но не се страхуваше от него. Не, съвсем не.

— Защо тогава се стряскаш — каза той и тонът му прозвуча иронично, — когато се доближа до теб? Защо ти струва толкова усилия да ми се усмихнеш и защо точно сега искаше да избягаш от стаята?

Мелани го парира със същото оръжие, което беше използвал той — с думи:

— Не ти ли е идвало на ум, че това, което ме кара да се държа така, би могло да не е страх, а отвращение?

Пръстите му престанаха да разкопчават ръкава й. Мелани имаше впечатлението, че той пребледня, но когато вдигна поглед, зелените му очи бяха неподвижни и имаха почти замислен израз.

— Възможно е. Но и в двата случая трябва да предприемем нещо.

— Не знам какво би променило това — каза Мелани и хвърли бегъл страничен поглед към него, преди да извърне отново глава.

— Наистина ли не знаеш? — попита той, пусна едната й китка и хвана другата.

— Не подозирах, че чувствата ми имат значение за теб. Мислех, че те интересуват толкова малко, колкото моите причини да поставим нашия брак на платонична основа.

Усмивка повдигна ъглите на устните му.

— Уверявам те, че тези неща имат значение за мен. Само че моите причини за този брак бяха съвсем различни от твоите.

— Аз пък смятах, че причините ни са сходни — каза Мелани и смръщи чело, опитвайки се да проумее смисъла на думите му.

— Причините, които ти изтъкна пред мен, бяха много сходни. Това трябваше да бъде честна сделка. Ние искахме да си помогнем взаимно и да си възвърнем уважението на хората. Поне смятам, че тъкмо до това се свеждаха твоите думи. Не те слушах твърде внимателно. Страхувам се, че твоят вид ме разсея — толкова сериозна, решителна и разпалваща страстно желание. Но най-много ме разсеяха спомените, които ти събуди у мен.

Не беше нужно да го пита за естеството на спомените. Искрите, които припламваха дълбоко в очите му, бяха твърде недвусмислени. Мелани почувства, че дъхът й секва. В мига, в който той я погледна, тя вече не можеше да мисли ясно. Това беше съвсем ново преживяване, и то не съвсем приятно. Когато погледът му се върна отново към ръкава й, тя пое дълбоко и шумно дъх.

— Започвам постепенно да разбирам — въздъхна тя.

— Наистина ли? Не съм много сигурен.

— Не е трудно да се разбере. Ти ясно го показа още от първата ни среща.

— Какво съм показал? — попита той и пусна ръкава й. С леко усилие я обърна, за да разкопчее копчетата на гърба й.

— Че… че ме намираш привлекателна.

За нея беше много удобно, че не бе нужно да го гледа, когато произнесе думите.