Читать «Нежната измамница» онлайн - страница 42

Изчака той отново да залости вратата. След това се обърна, повдигна полите си и се изкачи по стълбите.

В спалнята на Мелани на масата до леглото гореше лампа. На нейната светлина розовото дърво на мебелите и гълъбовосивите драперии над леглото слабо проблясваха. От огъня беше останала тлееща жарава, но топлината му ги облъхна, когато влязоха в стаята. Роланд затвори вратата зад тях, отиде бързо до камината, взе една месингова лопатка с порцеланова дръжка и хвърли въглища върху скарата.

Мелани се загледа за миг в него, преди да се обърне със свити устни, за да сложи воала си върху тоалетната масичка. Гледката, която той представляваше, докато вършеше тази дребна работа, опъна още повече преуморените й нерви. Той не я попита дали трябва да разпали огъня. Изглежда, вече си присвояваше правото да определя живота й според своите представи и да го подрежда според своите желания, без да се съобразява с нея.

Толкова ясно осъзнаваше присъствието му, че се обърна към него и се стресна, когато го видя да се изправя с рязко движение и да сваля жакета си. Много рядко се случваше някой господин да се яви пред дама по жилетка, дори в най-знойните летни дни. Дядо й никога не бе свалял жакета си пред хора. Така че да се види един джентълмен по жилетка, беше все едно пред очите на мъж да се разкрие, макар и за част от секундата, глезенът на една дама. Мелани щеше веднага да отмести погледа си, ако под фината ленена материя на ризата му не се бе очертала дебела превръзка. Това беше раната, която дядо й му беше нанесъл. През онази ужасна сутрин Дом каза, че полковникът го улучил в ръката. Тя почти бе забравила за това, но сега си спомни как той трепна конвулсивно на грубия дюшек в „Ривърест“, когато го досегна там с юмрука си. Беше пазил лявото си рамо от нейните удари.

Внезапно осъзна цялата чудовищност на това, което вършеше тук. Имаше право преди малко. Те бяха напълно чужди един на друг. Почувства пристъп на антипатия, която нямаше нищо общо с грижливо кроените й планове за отмъщение, обърна се бързо и се втурна към вратата.

Не беше изминала и половината разстояние, когато Роланд я настигна с дълги крачки и й прегради пътя. Не се опита да я докосне. Но тя се закова, сякаш се бе изправила пред каменна стена.

— Къде отиваш? — попита той и в гласа му ясно се долавяха нотки на изчерпано търпение.

— Аз… аз исках да видя дали Глори е още будна и ме чака. Ще се чувствам ужасно, ако я оставя да се тревожи.

Това сякаш му напомни, че обеща да й помогне. Той посегна към ръката й и с лекота попречи на инстинктивните й усилия да се отскубне. Обърна китката й, сбърчи чело и взе да разкопчава копчетата на сатенения ръкав.

— Тъкмо тази нощ не би трябвало да мислиш чак толкова за камериерката си. Тя едва ли те очаква и ако е още будна, това положително не е, защото смята, че имаш нужда от нея.

— Тя вече не е млада и ми е като майка.

Мелани наведе очи. Струваше й големи усилия да говори със спокоен глас, но беше безсилна да успокои треперещите си пръсти, когато те докосваха коравия плат на жилетката му.