Читать «Нежната измамница» онлайн - страница 40

Булчинската рокля от 1830 година навремето трябва да е била последна дума на модата. На гърба имаше петдесет и шест миниатюрни, облечени в плат копчета. Богатите ръкави, които стигаха от раменете до лактите, запазваха формата си благодарение на леки подплънки. Под лактите бяха скроени тясно, стигаха до китката и бяха закопчани с други двадесет и четири копченца. Сърцевидното деколте, което разкриваше горната част на снежнобелия й бюст, беше обточено с дантела. Богатата пола беше набрана отзад в къс шлейф. За да се запази формата на безконечните метри тежък сатен, Мелани трябваше да нахлузи дванадесет фусти, а върху тях носеше кринолин.

— Да — съгласи сетя естествено и непринудено и тръгна към стълбата. — Ако обичаш, позвъни в дневната на Глори да дойде и да ми помогне при събличането.

— Това едва ли ще е необходимо — каза той провлачено.

Тя се обърна бавно. Лицето й беше спокойно, а позата й — величествена, когато застана над него на стъпалата. Раменете й издаваха решителност. Ръката, стиснала здраво махагоновия парапет, беше побеляла до върха на пръстите.

— Не те разбрах добре — каза тя хладно.

— Мисля — отговори той и тръгна бавно към нея, — че, твърде умело се оправям с копчета.

— А, така ли? Но умението ти няма да ми помогне много, защото няма да имаме обща стая.

Лесно, беше взела това решение. Съвсем не гореше от желание да поеме задълженията на съпруга. Но най-важното й съображение беше, че по този начин може да нанесе удар на Роланд Донован. Съвсем очевидно бе, че той я желае силно — единствената слабост, която откри у него. Не беше ли логично предположението, че той ще страда, ако му бъде отказано това, което желае? Тя искрено вярваше, че е така.

— Наистина ли? — осведоми се той.

Не изглеждаше ядосан, а по-скоро развеселен и любопитен.

— Наистина — каза Мелани високо и ясно.

— И защо?

— Ще се съгласиш с мен, че нашият брак не е съвсем обикновен. Затова не виждам нужда да спазваме обичайните правила. Освен това случилото се между нас с нищо не променя факта, че аз продължавам да те смятам виновен за смъртта на дядо.

— Съжалявам за историята с дядо ти, но смъртта му не ми тежи на съвестта. Ако се беше вразумил, щеше да е още жив. Колкото до останалото, преди седмица ние с теб сключихме сделка в твоята карета. Аз изпълних моята част от споразумението и не смятам да те освободя от твоето обещание.

Думите му звучаха толкова решително и самоуверено, че тя кипна от яд. С леден израз в сините очи каза:

— Ти изглежда си твърдо убеден, че аз приемам твоите условия за брака. Никога не съм се съгласявала на такава сделка.

— Напротив. И ние скрепихме сделката с целувка. Това е доста по-обвързващо от ръкостискането, не си ли съгласна?

— Не, категорично не! Но така или иначе то нищо не променя. Ние сме чужди един на друг, оженени случайно. Спазихме правилата на общественото поведение и вече не е необходимо да продължаваме играта. Трябва само да се появяваме от време на време заедно пред хората, иначе можеш да вървиш по твоите пътища, а аз ще живея моя живот.