Читать «Нежната измамница» онлайн - страница 39

Най-после всичко свърши. Студеният венчален пръстен тежеше на ръката й. Устните й горяха от нежната, почти целомъдрена целувка на Роланд. Беше време да се обърнат и да приемат поздравленията на гостите. Не бяха дошли много хора: губернаторът Джон Куитман, поел ролята на придружител на булката, жена му Илайза, адвокатът на дядо й мистър Джексън Търнбъл, който беше и най-добрият му приятел, един познат на Роланд, който играеше ролята на негов кум и съвсем случайно бе собственикът на „Ривърест“, а зад тях стояха Глори, Цицерон, останалите домашни прислужници, конярите и градинарите от Гринлия.

Поздравленията и приемането на благопожеланията не трая дълго. Прислужниците се оттеглиха в кухнята, за да празнуват в своя кръг, а Мелани и Роланд заеха челните места на трапезата с малобройните гости. Имаше супа от костенурка, печено говеждо месо, пиле във винен сос, различни зеленчуци и накрая сватбена торта с бяла глазура и тъмен плодов сладкиш за младоженеца. За пиене имаше вино или обичайната напитка — смес от разбито на пяна подсладено мляко и ябълково вино.

Мелани седеше и си даваше вид, че яде. Беше й до болка ясно колко загрижено се отнасят с нея губернаторът и жена му и колко официално се държат с Роланд и неговия приятел. Най-сетне последната капка вино беше изпита и празненството завърши.

Младоженците често потегляха наистина на неколкоседмично сватбено пътешествие в Ню Орлиънс или — през лятото — в селища като Уайт Сълфър Спрингс или Саратога, но не беше прието да тръгват веднага след бракосъчетанието. Често минаваха пет дни или дори седмица, преди да предприемат уморителното и изтощително пътуване. И при тази сватба нещата не стояха по-различно. Мелани и Роланд възнамеряваха да прекарат поне първата нощ, а може би и още няколко нощи в Гринлия, преди да прекосят реката и да стъпят на отсрещния, принадлежащ на Луизиана бряг, където Мелани щеше да бъде представена на бащата на Роланд. Присъстващите гости знаеха или най-малкото допускаха това. Те оставиха винените чаши, спогледаха се и станаха едновременно, сякаш внезапно им бе дошло на ум, че пречат на младоженците да се оттеглят в покоите си. Булката и младоженецът ги изпратиха до вратата, спряха се под златистата светлина на фенера на верандата и им махнаха с ръка за сбогом. Няколко минути по-късно Мелани остана сама със законния си съпруг.

Тя се обърна с гръб към вратата, когато Роланд я затвори и пусна резето. Застана пред голямото стенно огледало, окачено в хола над една маса с инкрустации, свали булото и грижливо прибра косата си от лицето. Когато усети, че Роланд все още стои до вратата, хвърли поглед към него. Той я наблюдаваше. Тя сведе очи, вдигна воала и изглади с ръка гънките, образувани по него през време на вечерята.

— Изглеждаш уморена — каза той, — а и колкото и да е хубава, тази рокля трябва да е ужасно неудобна. Да се качваме ли горе?