Читать «Нежната измамница» онлайн - страница 223

— Ще те убия! — изкрещя той. — Този път искам да съм сигурен. Този път няма да е като с Куба. Този път ще бъдеш мъртъв!

Мелани се бе завтекла към Роланд, когато той падна, също както и лекарят, и Джон Куитман. Сцената придоби тягостен, кошмарен характер, защото изглеждаше, че никой няма да успее да стигне навреме Роланд и да го защити. Роланд се раздвижи и лицето му се изкриви от болка, но едва ли бе в състояние да насочи пистолета към Дом, да се прицели и да стреля.

— Не — викна Мелани, — не!

При вика й Дом се поколеба и на лицето му се появи мъчително изражение, преди чертите му отново да се ожесточат.

Мелани не спря. Беше оставила другите далеч зад себе си. Сега измина последните крачки и се хвърли на земята върху мъжа си. Кръвта изтичаше от раната му и оцветяваше тревата. Дулото на пистолета трепна, когато ръката му потрепери от напрежение. На нея не й оставаше време да му грабне оръжието. Сложи ръка на рамото на Роланд, за да го подкрепи, а е другата обхвана обветрената му китка, задържа я здраво и се прицели.

— Сега — прошепна тя, хлипайки, и изстрелът проехтя оглушително.

Дом, който стоеше едва ли не над тях, отметна ръце във въздуха и падна назад. Остана да лежи неподвижно. На гърдите му зееше голяма дупка, от която бликаше кръв и попиваше в земята. Кафявите му очи бяха отворени и се взираха в небето, а на слабото му лице изведнъж се появи спокоен израз. Ветрец разроши русата му коса и отвя синкавия лютив барутен дим към реката.

Мелани преглътна тежко и погледна Роланд. Пистолетът беше паднал от ръката му, а той се бе свлякъл напред със затворени очи.

— Почакайте да видя — помоли докторът.

— Той… той… — Мелани не можеше да произнесе думата.

— Не, просто е в безсъзнание, но много бързо губи кръв. На първо време само ще го позакърпя, но после трябва да го отнесем у дома. Много лошо, че Котънууд е толкова далеч.

— Ще го взема в Гринлия — рече Мелани решително.

— Напълно ли сте сигурна? Той дълго време ще боледува. Ще се нуждае от много грижи.

— Напълно съм сигурна — отговори Мелани и положи закрилнически ръка върху рамото на мъжа си.

Услужливи ръце вдигнаха Роланд и го отнесоха до пристана. Докторът остана още миг да провери дали Дом дава признаци на живот. Не му беше нужно много време, за да установи, че е мъртъв. Преди да прехвърлят Роланд в лодката, която Мелани беше наела, защото тя беше най-голямата, докторът отново се присъедини към тях и се погрижи пациентът да бъде положен колкото е възможно по-внимателно. После седна до Роланд.

Едрият навъсен лодкар плю през борда, преди да се хване за греблата.

В този момент първата дневна светлина се открои над дърветата. Стана по-светло, когато тя проникна през мъглата над реката и накара водата да заблести. Те се връщаха в Натчес.

Глава двадесет и втора

Лампата светеше слабо, островче от светлина в тъмнината на спалнята. Мелани седеше до нея, наведена над бродерията си. Светлината падаше върху косата й и тя припламваше като ореол. От време на време оставяше ръкоделието си, вдигаше глава и загриженият й поглед се насочваше към мъжа, който лежеше тихо в леглото в другия край на стаята. Сигурна беше, че Роланд не е буден, но въпреки това той беше неспокоен. Струваше й се, че температурата му се покачва. Това не я учуди. Докторът я беше предупредил, че най-вероятно ще стане така. Но тя се тревожеше, защото се чувстваше безпомощна.