Читать «Нежната измамница» онлайн - страница 222

Мелани отговори едва когато дойде толкова близо, че да не е нужно да крещи. Като заговори, гласът й бе твърд и ясен:

— Не мога да ти подаря благосклонността си, Дом, защото всичките ми чувства принадлежат на моя мъж. Ти си този, който лъже, защото знаеш, че историите, разпространени сред мексиканските власти, историите, които вие сте разпространили — ти, Роланд и другите мъже от доброволческия отряд на Джонстън, са били благородни лъжи, за да спасите живота на един застаряващ болен човек. Никой от вас не е виновен, че тези истории се разчуха и отровиха последните дни на дядо ми. Но ти носиш голяма вина, Дом, защото не си дал никакви обяснения, когато му е дошло времето, и си допуснал слуховете да отстъпят място на все по-долни клевети, които като рана са разяли сърцето на дядо ми, а ти си се погрижил вината за тази чудовищна история, родена от състрадание, да падне върху Роланд.

— Значи Роланд ти го е разказал по този начин, така ли? И сега в твоите очи той е герой, благороден и справедлив герой, който ми отне жената, за която трябваше да се оженя.

Мелани не обърна внимание на раздвижването сред зрителите, не обърна внимание и на Роланд, който стоеше с побеляло лице в края на поляната.

— Няма нужда, струва ми се, да ти напомням, че ти можеше да се ожениш за мен и не го направи. Но това, което явно не разбираш, е, че аз няма да се омъжа за теб, дори днес да ме направиш вдовица. Никога през живота си няма да стана твоя жена. Разбра ли ме? — Обърна се към Роланд и продължи: — Разбрахте ли ме и двамата? Ясно ми е, че между вас не стоя само аз, а много неща, но ако някой от вас изпитва поне нещичко към мен, тогава спрете на часа с тази глупост. Не искам да се пролее кръв.

Настъпи тишина, двамата мъже впиха поглед в нея, после губернаторът Куитман пристъпи и я хвана за раменете.

— Хайде ела, Мелани. Иди настрана. Стигна се много далеч и не може нищо да се предотврати, а така само разсейваш Роланд.

— О, губернаторе — умолително рече тя и сълзи бликнаха от очите й, — спрете ги!

— Не мога. Предполагам, че никой не може. Неприятна история, но вече нищо не може да се промени.

Двамата мъже застанаха с гръб един към друг. След десет крачки трябваше да се обърнат и да стрелят. Броенето вече започна: „пет, шест, седем, осем…“

Дом рязко се обърна.

— Щом аз не мога да я имам, ще се погрижа и ти да не я получиш! — изкрещя той.

Веднага след тези думи стреля.

Мелани нададе вик. Сред мъжете около нея настъпи смут. Още не бяха изброили до десет. Роланд все още беше обърнат с гръб към Дом. Когато Дом изкрещя, понечи да се обърне и куршумът проникна дълбоко в хълбока му, а ризата му се обагри в яркочервено. Залитна и падна на тревата.

Секундантът на Дом беше смаян, макар че беше негова задача при тези обстоятелства да спре дуелиращия се. Преди който и да е от мъжете да може да се помръдне, Дом изтича до жакета си, измъкна своя револвер и се спусна към падналия мъж.