Читать «Нежната измамница» онлайн - страница 219

Мелани се събуди, когато Роланд се освободи от ръцете й и стана. Луната беше залязла и стаята тънеше в мрак, но лекото просветляване, което проникваше през прозореца, показваше, че най-много след час ще съмне. Вдигна леко клепки и започна да го наблюдава как събира дрехите си, как взема фрака и папийонката от облегалката на стола и напуска спалнята.

Той тръгна. Нищо от това, което беше казала, не можа да го възпре. Не се учудваше. От самото начало знаеше колко невероятно е да се остави тя да му повлияе. Когато чу пълното изброяване на греховете, в които обвиняваше Дом, се убеди, че не е постигнала нищо. Въпреки неуспеха си бе доволна, че дойде тук. Не съжаляваше, защото намери сили да му разкаже каква роля е изиграла за неуспеха на похода на Лопес, а със сериозните си доводи той я бе освободил от всякаква вина. Научи горчиво-сладката истина за дядо си и за слуховете, които помрачиха последните му дни, и макар да не бе сигурна дали той й повярва, все пак каза на Роланд, че означава нещо за нея. Освен това не го остави да си отиде, без да се сбогува с него. Вярно, сбогуване без думи, изпълнено със страстна тъга, но въпреки това те ясно съзнаваха значението на това сбогуване. Нямаше нужда от последна дълга целувка, преди той да си отиде от нея. Вместо да я събуди и да удължи времето на ужасната й тревога, той тръгна, убеден, че тя спи, убеден, че всичко ще е минало, когато тя се събуди. Това беше благороден, великодушен жест. И той не бе виновен, че този жест се оказа напразен.

Мелани почака, докато чу как външната врата се захлопна зад него, докато стъпките му отшумяха по верандата и тревата ги приглуши. После стана и бързо се облече. С вдигнати поли изтича от спалнята. В салона се спусна към прозореца. В голямата бяла къща светеше лампа, а един коняр бавно извеждаше иззад къщата два коня на предната площадка. Собственият й кон все още беше вързан пред павилиона за гости.