Читать «Нежната измамница» онлайн - страница 217

— Когато в Монмаут дядо ми те обвини, ти не каза нищо в своя защита — спомни си Мелани.

— Тогава чух за пръв път тази история. Бях твърде изненадан, за да я обмисля трезво в малкото секунди, но ми се стори изключено да изкрещя истината пред всички тези хора. Нямаше да помогне на полковника, само щеше да го унижи, ако пред цялото общество узнаеше, че животът му е бил откупен на такава висока цена. Мислех да си поговоря с него на четири очи, докато се уреждаха подробностите около дуела, но той не се съгласи.

— Затова прие да се дуелираш с него и не стреля.

— Един път вече бях несправедлив към него и му бях причинил страданията, които ти онази нощ в Монмаут така ясно описа. Как можех да се дуелирам с него? Но полковникът не искаше да се задоволи с това, трябваше да се пролее кръв.

— Не мисля — каза Мелани, — че през последните си дни знаеше какво говори или прави. Беше обладан от мисълта да те види мъртъв. А с това се обяснява всичко останало.

— Да, така се обяснява всичко. Съжалявам, че допринесох да се опетни името на полковника, но едва ли се разкайвам за всичко друго, което стана.

Мелани го погледна с виолетово-сините си очи. В погледа му гореше такава смарагдова жарава, че тя усети как сърцето й заби в гърлото. Прокара език по устните си.

— В края на краищата дуелът между теб и дядо ми не оправи нищо. Вярваш ли наистина, че като се дуелираш с Дом, ще изчезнат всички лъжи между вас? И достатъчно ли ще ти бъде да видиш кръв? Ти му взе годеницата и осуети ясните планове, които беше начертал за своя живот. Не ти ли стига това?

— Взех му годеницата и я направих своя жена, поне телом — отговори Роланд с яден тон. — Никога не съм искал да стане така, но тъй като стана, бях готов да сметна, че сме квит. Но Дом не беше. Не искаше да спре дотук. Направи всичко, което можа, за да загина в Куба, опита се да ми вземе жената. Трябва ли да допусна да продължава това опасно и брутално отмъщение? Или може би предпочиташ да не се бях върнал от Куба? Макар гой да искаше така подло и долно да те използва, нямаше ли все пак да ти е по-приятно, ако тази вечер не бях дошъл да те спася?

— Не, съвсем не! — извика Мелани и скочи.

— Така ли? Защо тогава си тук и се застъпваш за него?

— Не се застъпвам за него — възмути се тя раздразнена, — застъпвам се за теб. Ти си този, който искам да живее. — Пристъпи до него и сложи ръка върху неговата. — Трябва да ми вярваш.