Читать «Нежната измамница» онлайн - страница 216

— О — прошепна Мелани, — струва ми се, че започвам да разбирам.

Роланд прокара ръка по косата си, а после я притисна към тила.

— Да. Така и стана. Полковникът беше настанен в по-хубава квартира и чухме, че здравето му се подобрява. Скоро след това бе освободен и изпратен в Съединените щати. Подобно привилегировано положение беше толкова необичайно, че другите пленници не можеха да не го забележат. Те си съчиниха единствено възможното обяснение. Но ако бяхме казали на другите какво сме направили, можеше да стигне до коменданта на военния затвор. Отначало трябваше да мислим за сигурността и благополучието на полковника. По-късно, когато той вече не беше там, ние с Дом все още бяхме достатъчно силни да издържим всяко наказание, което можеха да ни наложат, но другите двама от пленените заедно с нас нямаше да го преживеят. Бяха заболели от инфекциозна треска и се намираха на прага на смъртта, но ние още не знаехме това.

Третият беше вече мъртъв, разстрелян при опит за бягство. След известно време като че ли вече нищо нямаше значение. Струваше ни се, че всички ще измрем.

Да, помисли Мелани, която наблюдаваше променливите чувства, пробягващи по загорялото лице на Роланд. Не беше трудно да разбере как са могли да забравят такова нещо в онази мръсотия, мизерия и безнадеждност.

— След падането на Мексико сити ни освободиха. Само Дом и аз бяхме все още живи. Военната ни служба беше свършила и изглеждаше, че в близките дни ще бъде подписан мирният договор. Нищо не ме привличаше в Натчес, а една група ветерани от мексиканския поход тръгна за Калифорния. Реших да отида с тях. Дом потегли за Натчес. Имах късмет и направих малко пари, когато открих злато, а после, след две години странстване, се върнах вкъщи.

— Върна се вкъщи — рече Мелани, а очите й бяха потъмнели от болка — и трябваше да установиш, че с връщането на другите пленници, предимно хора от Луизиана и Мисисипи, слуховете са се стоварили обратно върху техния автор.

— Правилно — призна той, — а моят добър приятел, с когото бяхме заедно в плен, Доминик Клемънтс, не бе предприел нищо, за да изясни нещата. Той просто си беше държал устата затворена и бе оставил полковника да се оправя сам. Обяснението, до което беше достигнал дядо ти, беше логично. По време на службата не се разбирахме твърде, аз много го уважавах, но имаше някои неща, които виждахме по различен начин. Не зная, може би Дом вече те е познавал и е гледал да не намали шансовете си пред теб, а може би просто го е било страх, че полковникът ще му поиска сметка. Възможно е дори Дом да е сметнал, че съм си го заслужил, защото първоначално идеята да очерним полковника, за да му спасим живота, беше моя. Каквито и да са били причините, във всеки случай той ме превърна в изкупителна жертва и тази роля ми бе отредена още преди да се върна от Калифорния.