Читать «Нежната измамница» онлайн - страница 214

— Не бъди толкова сигурна. Имам причини да смятам, че ти не си била единствената, към която се е обърнал испанският посланик. Освен това информацията, която си дала на Дом, може наистина да е послужила като указание за отплаването, но бъди сигурна, че испанските чиновници в Ню Орлиънс не са се осланяли на сведенията на едно-единствено лице. Капаните бяха заложени внимателно. Дълго време е поставяна стръв, пуснати бяха слухове за революционни събития в Куба, имаше доклади за слабостта на кубинското правителство и на разположените там испански части, разпространяваха се лъжи за това, с каква готовност кубинците щели да посрещнат Лопес като светец и спасител. След като хитрият генерал-губернатор на Куба е пуснал такива примки, никой чиновник от испанското консулство не би посмял да заложи на карта цялата изпипана и задълбочена подготовка, като предаде информации, които не са старателно проверени. Страхувам се, че ако си хвърляла вината за поражението на Лопес върху себе си, много си се надценила.

Мелани пристъпи бързо крачка напред.

— Наистина ли го вярваш? — попита тя и в очите й се бореха надежда и съмнение.

— Знам го — отговори той.

— Но, Роланд — проплака тя и опря коляно на канапето, на което той се бе облегнал, преди да се наведе към него, — щом снемаш от мен тази вина, тогава…

— Защо тогава не и Дом? Защото с това, което си направила, не си искала да причиниш зло. Може един-два пъти да ти е минавало през ума, че за мен това ще е справедливо изкупление, че за всичко, което съм ти сторил, би трябвало да ме хвърлиш на испанците. Но нищо повече. А Дом не е имал такива скрупули. Той не само е предал информацията, но и с всички сили се е погрижил ти да отговаряш за евентуалните последици. Да, зная, любовта му към теб го е подтикнала. Това беше и тази вечер оправданието му, задето те е нападнал. Но аз виждам само едно — че той направи това, което искаше. То обаче не е всичко, което се изправя между Дом и мен, далеч не е всичко.

— Така е. Често съм си мислила, че има и нещо друго каза Мелани, като седна на канапето и сложи ръка на облегалката. — Има нещо общо с дядо ми, нали? И с Мексико? Не искаш ли да ми кажеш какво е то? Толкова пъти съм искала да те попитам какво е станало там. Мисля, че ще се побъркам, ако не го узная.

Ядна усмивка изкриви устата му.

— И си мислиш, че сега е последният ти шанс да научиш истината?

— Не — прошепна тя и енергично поклати глава. — Не съм казала такова нещо.

— Няма значение. Може да стане точно така. Тъй като събра смелост да ми разкажеш какво си сторила, мога, струва ми се, да се надявам, че ще повярваш на това, което имам да ти кажа. Повярвай ми, това е истината.

Очите му имаха замислен, вглъбен израз. Мелани не каза нищо, защото се страхуваше, че може да скъса тънката нишка, която се бе появила между тях. Облегна се в единия край на канапето и загледа Роланд. Той ходеше напред-назад, сякаш дълбоко разтърсен от мислите, които му минаваха през главата.