Читать «Нежната измамница» онлайн - страница 195

Зад нея вратата отново се отвори. Забеляза Роланд щом той излезе, но се престори, че не го вижда. С леки стъпки той се отправи към нея. Когато спря, тя го погледна с бегла усмивка и пак извърна очи.

— Бих казал, че сама си си виновна, но зная, че не отговаря напълно на истината.

— Да — призна Мелани и дори не си направи труда да се престори, че не знае за какво говори. — Така е. Преди време, когато и аз бях достатъчно сериозна сигурно щеше да ме заболи от поведението на жените оттатък.

— Толкова по-зле за тях — отговори той. — Не бива да се огорчаваш.

— Не ми е мъчно, само съм разочарована. Но въпреки това утешителните ти думи ми действат добре.

Роланд погледна надолу към нея, сякаш му се прииска да каже нещо, за което по-късно щеше да съжалява. После извърна поглед.

— Исках да говоря с теб за Котънууд — спомена той след малко някак между другото, едва ли неслучайно. — Справила си се фантастично с прибирането на реколтата. Смятам, че ти дължа нещо за положения труд и бих искал да ти се отплатя.

— Не е необходимо.

— Напротив — настоя той. — Но ако не ти е приятно да говориш за това, ще се разбера с адвоката. Трябва да ти даде на разположение някакви пари. Съвсем бях забравил колко си притеснена материално, докато не спомена за костюма.

— Не го казах с такава цел — обясни тя сковано.

— Знам. Но все пак не можеш да отречеш, че имаш нужда от парите.

Не можеше да отрече.

— Много мило от твоя страна, особено при дадените обстоятелства.

— При дадените обстоятелства — възрази той рязко — това е най-малкото, което мога да направя. Съзнавам напълно, че положението ти щеше да е друго, ако аз не съществувах. Щеше да бъдеш уважавана и осигурена жена на преуспяващ адвокат и политик и можеше да люлееш на скута си едно или две деца.

Мелани наведе глава и бързо се отвърна от него. Мълчанието се проточи. После той сложи ръка върху нейната. Пръстите му бяха топли и твърди, когато я обърна към себе си и плъзна другата си ръка по копринения й ръкав.

— Не исках да те нараня, Мелани. Никога досега не съм искал да ти причиня болка.

Зеленият му поглед се плъзна изпитателно по овала на лицето й и спря върху разтворените й устни. Мелани погледна към него и гърдите й се стегнаха от напрежение. Пръстите му се сключиха по-здраво около ръцете й. Изразът на лицето му се промени, изпълни се с копнеж. Тя залитна към него.

— Мисис Донован? О, толкова се радвам, че ви намерих. Обещах на баща си да не оставам дълго тук. Той ще иска внимателно да огледа конете, когато ги върна. Мисли, че в друг обор не могат да ги изчеткат както трябва и се страхува да не би някой от скъпоценните му жребци да окуцее.

При първите му думи Роланд свали ръце от раменете на Мелани.

— Да — отвърна Мелани. — Добре, Търнър.

Поколеба се за миг и почака някакъв знак от Роланд, че иска да остане. Такъв знак не последва. Мъжът й не направи нищо, за да я спре, тя го остави и си тръгна.