Читать «Нежната измамница» онлайн - страница 17

Дженифър Блейк

В стаята беше студено и тъмно като в гробница. Спря за миг, докато очите й свикнат с мрака. Вратата на къщата отсреща се отвори и през прозореца влезе малко светлина. Това, което видя пред себе си, беше истинска кочина. Под печката имаше камари пепел, леглото не беше оправено, смачканата покривка висеше от единия край. Подът беше застлан с мръсен килим, чиито шарки вече не личаха. Пожълтели пердета с умрели мухи висяха на прозорците, мрежа против комари се спускаше от тавана над леглото, но сега беше вързана високо поради зимния сезон. Освен разнебитеното легло, което се крепеше на четири подпори, в стаята имаше още само един скрин, чието най-долно чекмедже липсваше, един гардероб и мръсна табуретка със скъсана тапицерия до леглото.

За миг видът на тази стая смая Мелани. Ако Роланд Донован се беше върнал от Калифорния като богат човек, защо живееше в такава обстановка? Но когато през тънките стени до нея стигна шумът на строшено стъкло, последван от пиянски смях и пронизителен писък, тя вече знаеше отговора. Несъмнено това беше компанията, която му подхождаше.

По всичко личеше, че е минало доста време, откакто мъжът, когото търсеше, беше напуснал стаята. Кога ли ще се върне? Беше вече късно, наближаваше полунощ. Ами ако не се върне цялата нощ? Какво ще прави тогава?

За това идеше да мисли, като му дойде времето. Трябваше ли да го предупреди и да му каже какво възнамерява да направи? Така беше най-добре. Той би трябвало да разбере защо ще умре. Ако тя беше мъж, щеше да му даде шанс да се защити. А може би и като жена трябваше да направи същото? Заслужаваше ли си? Можеше ли да рискува? Той беше силен, опасен противник и щеше да се защитава много добре. В плановете й не влизаше да бъде победена от него. Щеше ли да стреля той срещу жена? Тя нямаше представа, но все пак беше по-добре да не позволява нещата да стигнат дотам.

Този отвратителен дребосък с ключовете! Той си беше помислил, че причината да чака в тази стая е съвсем друга. Разбира се, това беше близко до ума. Онзи сорт жени, които се промъкват тайно в спалнята на някой мъж, се срещаха тук далеч по-често, отколкото истински дами. Или не? Чувала беше слухове за отегчени съпруги, които слизали в подножието на хълма, когато съпрузите им пътували по служба надолу по реката или посещавали своите плантации. Хлое й беше разказала за една млада съпруга, която имала някаква история с един картоиграч. А преди няколко години едно момиче от добро семейство избягало с един войник и било изгонено от богатите си родители, след което било изоставено и накрая свършило в един публичен дом в подножието на хълма. Мелани, която от седем години водеше домакинството на дядо си, надзираваше робите му, посредничеше при спорове, когато се касаеше за това, кой с кого да се събере и кой за кого да се ожени, и помагаше на жените при раждане, много добре знаеше каква е разликата между положението на жените, които живееха в подножието на хълма, и на онези, които живееха горе. Мисълта, че портиерът на хотела, ако той действително изпълняваше тази длъжност, не можа въпреки обстоятелствата да разбере от пръв поглед към коя от двете категории принадлежи тя, разтревожи Мелани.