Читать «Нежната измамница» онлайн - страница 16

— Извинете, моля! Бихте ли ми помогнали?

Думите изненадаха Мелани почти толкова, колкото и мъжа. Той се стресна, обърна се и сега Мелани можа да види пълното нощно гърне, което държеше в едната си ръка, и връзката ключове, която висеше в другата.

— На мен ли говорите? — попита той с глас, загрубял от дългогодишното пиене. В очите му се четяха подозрителност и дебелашка фамилиарност.

— Бихте ли ми казали коя е стаята на мистър Роланд Донован?

Мелани се приближи до мъжа, но предпочете лицето й да остане в сянката. Стоеше, изпъната като струна, и стискаше дръжката на пистолета толкова здраво, че пръстите й изтръпнаха.

— Май че сме много надути, а? — подигравателно каза мъжът. — Фукаш се със скъпите си парцали, ама това няма да ти помогне. Донован не си е в стаята.

От дългогодишния си опит с прислужници Мелани знаеше, че в този момент трябва да прояви твърдост.

— Тогава просто ще почакам — отвърна тя с възможно най-студения тон. — Коя е стаята?

Мъжът сви устни и посочи с главата.

— Вратата точно отсреща, но ти казвам, че си губиш времето. Както се налива с уиски, ще бъдеш доволна, ако все още може да се държи на краката си, а иначе за нищо няма да го бива!

Тръпки полазиха по гърба на Мелани от ехидните подмятания на мъжа, но думите му не отслабиха ни най-малко нейната решителност. Тя бързо изтича до вратата, която й беше посочил, и поиска да я отвори.

— Заключена е — установи тя, обръщайки се към него.

— Ти какво очакваше? Не ти ли е дал ключ? Може би хич няма да му хареса да те завари в леглото си?

Със стиснати устни Мелани извади портмонето си от джоба и взе от него сребърен долар.

— Бъдете така добър и отключете вратата — каза тя. Наподобявайки един жест на дядо си, който беше наблюдавала твърде често, тя хвърли монетата на мъжа, за да не се приближава до него.

Той я улови, плю върху нея и я разгледа с присвити очи на мъждивата светлина.

— Бога ми, ти май наистина гориш от нетърпение? Чудя се само дали Донован ти плаща или обратното.

Мелани не отговори. Тя отстъпи една-две крачки, докато мъжът пъхна ключа в ключалката, превъртя го и се отмести. Нарочно хвърли втората монета толкова далеч, че да не може да я улови. Щом той се затича да я вдигне, тя влезе в стаята и затвори вратата. В следващия миг отново чу щракането на ключа. Тя рязко се обърна, сграбчи дръжката на вратата и я натисна, но беше вече късно. Бяха я заключили в стаята.

Внезапно се паникьоса и заблъска по вратата. Когато отвори уста да извика, здравият й разум надделя. Какво значение имаше това? Ако Роланд намереше вратата незаключена, може би щеше да се усъмни и да се запита кой ли е в стаята му. Сега ще му се наложи да отключи, за да влезе. Няма да предугади нищо лошо. По-късно, когато приключи с това, за което беше дошла, щеше да вземе ключа от трупа му.