Читать «Нежната измамница» онлайн - страница 167

Мелани стана. Дълбоко в нея нещо потрепери. Кръвта се дръпна от лицето й, дланите й овлажняха. Струваше й се, че вече е стояла там, където беше сега, чувала е същите насърчителни викове и облози, които господата сключваха, усещала е същото напрегнато бучене на моторите, същите вибрации на палубата. Предчувствието за катастрофа извираше дълбоко в нея от спомена от най-ранното й детство. Той продължаваше да е мъчително ясен.

— Не! — прошепна тя, но никой не я чу сред възгласите и виковете.

Тълпата я увлече до парапета. С див поглед тя се оглеждаше и мислеше за Глори и Колийн, за Елен и за бебето. Къде са те? Още ли са в каютите? Обърна се към тях, тласкана от нещо, което не можеше да назове.

— Трябва да затворят осигурителните клапани — рече един мъж до лакътя на Мелани.

— Можеш да се обзаложиш, че отдавна са го направили — отговори друг. — Капитан Стендиш не се оставя лесно да го победят, без значение кой.

В този миг Мелани зърна Колийн. Тя стоеше почти в средата на палубата. Очите й блестяха от напрежение, беше хванала Елен под ръка. Квартеронката, подпряла детето на хълбок, също се напрягаше да види нещо.

Когато параходната сирена проехтя отново, сълзи бликнаха в очите на Мелани и тя се завтече към другите жени, разбутвайки с бясна бързина хората от пътя си.

— Колийн! — Изкрещя тя. — Насам!

При звука на собственото си име, актрисата се обърна, около устата й заигра усмивка, щом видя Мелани. Нежният израз изчезна от лицето й, когато ръката на Мелани сграбчи нейната със силата на отчаянието.

— Оттук! — извика Мелани. — Трябва да тичате в тази посока, всички!

— Какво има? — попита Колийн, чийто глас почти се загуби сред крясъците наоколо — другият параход отново излезе напред. Актрисата погледна безпомощно Елен, когато я задърпаха, и след кратко колебание квартеронката я последва.

— Не бива да стоите в средата на палубата — изпъшка Мелани, проправяйки си път покрай един невероятно дебел мъж, който не помръдваше и чукаше с бастун по палубата. — Там са котлите. Ако експлодират…

Едва ли можеше да има съмнение, че другите не чуха последните й думи. В този миг бебето в ръцете на Елен проплака. Гръмлива тръпка премина по парахода и там, където току-що бе стояла Колийн, изригна съскащ облак вряла пара и дървени отломки. От експлозията във въздуха се разхвърчаха трупове, други бяха живи сварени. А после, когато ехото от експлозиите замря, се чу гибелното прашене на пламъците.

Мелани беше изхвърлена напред и се просна в цял ръсена палубата. Спря се едва до парапета. Болките бях;, толкова силни, та й се струваше, че сякаш виковете и молитвите около нея идват някъде отдалеч. Лежеше притихнала, свита на кълбо, дъхът й спираше в гърлото, докато чакаше да отминат болките.

Параходът, построен почти изцяло от дърво, щеше да изгори като факла. Всички на борда го знаеха и не един беше слушал хиляди ужасни истории за смърт по реката. Така че настъпи истински ад. Мъже тъпчеха жени и деца, опитвайки се да спуснат на вода двете спасителни лодки. По-бедните пътници от долната палуба знаеха, че за тях няма надежда за спасение, и напускаха един след друг парахода. Хвърляха във водата бъчви, сандъци и щайги, всичко, което можеше да плува, и сами се хвърляха след тях. А другият величествен бял параход, чиито пасажери стояха до парапета, парализирани и неми от ужас, изостави бързо зад себе си горящата развалина и давещите се хора и продължи нагоре по реката.