Читать «Нежната измамница» онлайн - страница 166

— Не ви разбирам.

— Вие, жените, изглеждате така безпомощни и крехки, не съм ли прав? Човек трябва да ви закриля, да ви подава ръка при слизане, да ви отваря вратите, да ви подкрепя по стълбите. И все пак към кого се обръща мъжът, когато търси възбуда или утеха? Вие поемате в себе си страстта и гнева на мъжете, с големи мъки раждате нов живот. Някои като Колийн си проправят сами път в един свят, в който са смятани за безпомощни деца. И въпреки това се усмихват. Имам пред вид и вас, мисис Донован. Ако не знаех, че неотдавна са ви били, че сте присъствали на убийство, че сте помагали да се изнесе трупът, че мъжът ви е заминал, за да се впусне към погибел, че ви е оставил сама, знаейки, че скоро ще имате дете, никога не бих допуснал, че ви се е случило всичко това. Вие изглеждате спокойна и красива, недокосната и недосегаема.

— Така ли ви се струвам? Тогава трябва да ви благодаря, че ми го казахте, защото не отговаря ни най-малко на това, което чувствам. Мисля, че възхищението ви от моя пол произтича от познанството ви с Колийн.

— А, да, тя е фантастична, не намирате ли? Изключителна жена. В някои неща — не говоря за външната обвивка — вие двете много си приличате. И тя притежава тази велика способност да страда.

— Отдавна ли я познавате? — осведоми се Мелани, по-скоро за да каже нещо, отколкото от любопитство към отношенията между двамата.

— Само от няколко месеца. И през последните два дни научих много повече за нея, отколкото през времето преди това. Не знаех, че има син, и никога не съм предполагал, че е толкова възрастна. Все още не мога да възприема, че е почти на годините на моята собствена майка. Тя е невероятна. Тя е просто невероятна!

На Мелани не й се искаше да задълбочава повече темата. Тъкмо щеше да отвори уста, за да отклони разговора в друга посока, когато вниманието й бе привлечено от един параход, който с голяма скорост ги задминаваше. Обърна се отново към своя събеседник:

— Доколкото чух, вие с Колийн имате ангажименти на север.

— Да, в Сейнт Луис, Синсинати, Балтимор, в дузина градове. Календарът ни е плътно запълнен, но Колийн предпочита да е заета с нещо, а не да седи в Ню Орлиънс и да чака новини. Наистина не й личи, но тя се страхува за сина си на онзи горещ, сух остров. И мисля, че страхът й е основателен.

Жан-Клод млъкна, когато параходът се изравни с тях и наду свирката. Техният параход прие предизвикателството и двата съда увеличиха скоростта. Хората се стекоха от трапезарията и се стълпиха покрай парапета.

— Нали не мислите…? — започна Мелани.

— О, напротив, мисис Донован — отговори Жан-Клод, като се поклони. Гласът му издаваше възбуда. — Състезание!

Над тях комините бълваха гъст черен дим, защото екипажът хвърляше в огъня сандъци с гранясала мазнина. Почти никой не усещаше ужасната смрад, която ги обгръщаше. Утринното слънце се отразяваше в стъклата на другия параход и превръщаше месинга в бляскаво злато. Учудващо ясно се различаваха и възторжените лица на пътниците, които удряха от въодушевление по парапета и се пляскаха един друг по гърбовете.